Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

След като заряза пропускащата лодка в буренаците, тя се запъти на запад и се придържаше към най-влажните и най-блатисти парчета земя, които можа да намери. При изгрев стигна големия склон на Скалата на Бърн. На юг от нея вървеше главният утъпкан път, който се извиваше покрай един от най-плитките участъци. Тя реши да не го следва. Вместо това пое по тясна криволичеща пътека, проправена от местните. Пътечка за мулета. Последва я до върха, а после намери горичка, където да се скрие. За малко приседна на колене и се замисли за възможностите си. С идването на деня и събирането на насекомите, тя свали шлема и започна да съблича доспехите си с една ръка. С камата изкопа дупка и в нея отидоха доспехите, туниката, гамашите, ръкавиците, шлемът, дори ботушите. Тя реши, че Гелел Рик Тайлийн и превост Алил трябва да умрат.

Мечът все пак. Старото, познато й острие. Без него щеше да е беззащитна. Как би могла да се откаже от оръжието си, знаейки какво върви подире й? Не, трябваше да го остави. Всичко трябваше да си замине. Каква полза от меч, ако така и така ще ме намери някой Нокът? Тя удължи дупката и бутна острието долу. Изпразни и торбата и натъпка и нея. Засипа изкопа и утъпка пръстта. Тръгна напред, облечена само по ленена риза, със скрита под нея кама, с разпусната и оплетена коса, с превързана ръка; храната и останалия мех с вода носеше в чанта през рамо.

Слънцето по гърба я стопляше и сякаш я подкарваше по пътя й. Ето ме посред най-ужасните досега затруднения в живота ми, сама, незащитена, ала се чувствам невероятно свободна и лека. Даже преродена. Мога да отида навсякъде и да направя каквото и да е. И тъй, какво ще правя? И трябва да съм внимателна. Тези хора никога няма да се откажат.

Независимо от това бъдещето, някога не по-добро от затвор, сега й се струваше напълно освободено. За първи път от онзи ужасен ден в имението Селат тя чувстваше, че се разпорежда със съдбата си. Каквото и да станеше, поне тя щеше да решава.

На брега на Идрин стигна до западнало селце, толкова малко, че сигурно нямаше и име. Подмина няколкото измазани с глина постройки и се запъти право към брега, където приготвяха плоскодънна, едномачтова товарна лодка за плаване нагоре по реката. Младите товарачи спряха работа, за да я гледат, и тя се усмихна.