![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Пратениците спряха конете. Мечът свали шлем и сведе глава. Изглеждаше разгорещен и потен.
— Корболо Дом, Меч на Империята. Военачалникът на Златните, В’тел, Върховен юмрук Ананд и командир Улен.
— Скинър. Аз съм начело на Пурпурната гвардия. Това са Мара и Бляскавата.
И четиримата мъже се поклониха за поздрав.
— Значи императрицата не благоволява да разговаря с нас. Изтъкна ли тя някаква причина?
— Императрицата не преговаря с наемници.
Скинър разтвори ръце и бронята му проскърца. Ръкавиците се свиха на хълбоците му.
— Питам се имате ли въобще някаква представа с кого разговаряте.
— В интерес на истината аз зная доста за вас — без задръжки отвърна Корболо. — Вие не знаете нищо за мен.
И той ги изгледа яростно и предизвикателно, ръцете му усукаха юздите, а дъхът се учести.
Предводителят на Пурпурната гвардия разгледа внимателно човека, бавно кимна с глава и отново скръсти ръце.
— Смятам, че знам всичко, което ми е нужно.
Той извиси глас и се обърна към четиримата:
— Условията ни са следните: императрица Ласийн официално сдава властта и се оттегля като повелител на всички земи и притежания или ние ще заставим войските й да се предадат безусловно.
Мечът на Империята открито показа презрението си.
— А това са нашите условия, наемнико. Вие сте незаконна въоръжена сила, нищо повече от разбойници в нашите земи. Ще свалите оръжие и ще бъдете изпратени до най-близкото пристанище, за да бъдете извозени, или ще бъдете разпънати на кръст до последния човек. Изборът е ваш.
Бляскавата почти се изсмя гласно. Богове, можеше ли да се намери по-голяма пропаст от тази страна на Бездната? Императрицата изпраща този човек да преговаря? Нима тя нарочно искаше да ги вбеси?
Скинър и останалите от имперското пратеничество бяха притихнали. Морантът, разбира се, си оставаше непроницаем за нея; по-възрастният мъж, Върховният юмрук, потръпна сдържано при това острото изказване, но не го оспори. По-младият командир, Улен, не опитваше да скрие неприязънта си към Меча, ала на лицето му нямаше сдържаност, а само известно… съжаление. Той, както и всички останали, вероятно бе примирен с битката и вероятната си смърт, ако и по глупава и незащитима причина. Жалко. Не могат да победят.
Вождът на Пурпурната гвардия кимна замислено, все едно приемаше неохотно това, и вдигна облечената си в ръкавица ръка, за да ги отпрати.
— Много добре. Явно боговете са решили в този ден да бъде пролята кръв. Не бива да ги разочароваме.
И той се поклони.
Мечът обърна коня си. В’тел, предводителят на морантите, също се поклони и каза:
— Привилегия е да се срещнем с вас на бойното поле.
По-старият, Върховният юмрук, просто преклони глава, устата му бе кисела и стисната. Само отношението на младия военачалник Улен накара Бляскавата да се замисли — известно време той ги разглеждаше с такова изражение, сякаш вижда нещо рядко или ценно за последен път. Тя го гледаше как си тръгва и се чудеше какво ли е имал предвид с този поглед. Дали се сбогуваше със собствения си живот? Или тук имаше нещо повече, отколкото тя знае? Тези неизвестности я смущаваха.
Скинър се метна на коня.
— Ще се разположим на юг. Трябва да държим канските войски приклещени.
— Дадено — съгласи се Бляскавата.
Той се обърна към нея и придърпа юздите.
— Аз не бързам. Надявам се да проточим тази работа и през нощта.
— Разбирам.
Да. Нощта. Хората са изложени на удар и приковани на бойното поле. Само ужасът от завръщането на Риландарас може да спечели битката за нас.
— Качулката, Забулените и маговете?
— Ще пуснем всички. Тук, Бляскава, възнамерявам да им набия в главите урока, че никой не бива да застава срещу нас.
— Сержант, какво мислиш, че си говорят? — попита Кибб, загледан на юг и засенчил поглед с ръка.
Засягат прекалените си самомнения и сега всички ние ще умрем заради това! За това си говорят!
— Нищо важно, Кибб. Просто формалност.