Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Скинър подбра Бляскавата и един от своите магове обетници — Мара, да дойдат с него за обсъждането на условията с императрицата. Веднага след изгрев той заби високия прът с дългото пурпурно знаме на някакво леко възвишение южно от стана й и те зачакаха. Бяха слезли от конете и Бляскавата се поотдалечи. Мислите й бяха много далеч от предстоящата среща. Братята, разбира се, тържествуваха. Скоро Обетът щеше да бъде изпълнен. Всичко, на което те бяха посветили живота и смъртта си. Сред тях тя не можеше да долови дори и дума на предпазливост или безпокойство. Твърдението на Опушения и Сивогрив, толкова убедително тогава, сега изглеждаше напълно неправдоподобно, дори срамно. Братята нашепваха, че Опушения завижда на Качулката, понеже сега той е веднага след военачалника. Сивогрив е чужденец! — подсмиваха се те. Невежа. Какво знае той за нас? И все пак, чудеше се тя, какво за Изгърбения? Изменник! Трябва да се е измъкнал и да се е отрекъл от Обета!

— Бляскава — заговори я Скинър. — Напоследък си тиха и вглъбена. Забелязах това. Сега не е времето да се притесняваме — близо сме до това да осъществим стремежа си.

Тя нагласи своя украсен със сребро шлем и спуснатия му натилник.

— Щеше ми се да имаме повече хора, за да го постигнем.

— Ние, Обетниците, ще ръководим всяка битка.

— Да, всяка битка. Но посрещането ни в Унта…

Пренебрежително махване с ръка от страна на Скинър.

— Не ни трябва одобрението им.

Бляскавата се обърна и го изгледа по-отблизо.

Одобрение? Но за какво…?

— Идва някой — обади се Мара и прибра гъстите си, разлюлени от вятъра къдрици. — Четирима. Нямат магове.

— Тя има ли някой, който изобщо да заслужава това име? — попита Скинър предимно себе си.

— Много малко. Хенг обаче е наблизо. А там има необикновени присъствия.

— Благодаря ти, Мара.

Жената от Дал Хон се поклони и нагласи дрехите си.

— Те са.

Приближиха се четирима ездачи.

Всичките мъже, забеляза Бляскавата. Значи без Ласийн. Не че бе очаквала тя да дойде, но все пак. Беше обидно. Несъмнено тя и съветниците й разбираха, че гвардейците не могат да бъдат пренебрегнати. Първият конник бе напанец, нещо обичайно за високите чинове в Империята — предвидима шуробаджанащина — и яздеше под знамето на Меча на Империята. Ето го значи наследникът на длъжността на Дасем, дошъл да преговаря с едни от малцината противници, ако не и единствените, оцелели при сблъсък с предшественика му. Тя се запита дали този мъж е в състояние да оцени подобна тънка ирония. Вероятно не.

До него вървеше една изненада — Златен морант, може би същият военачалник, сражавал се с Ласийн вчера. Да, проявяваше се прочутото делово или може би ловко отношение на морантите към съюзите. Другите двама, върлинест по-стар командир и по-млад човек, изглеждаха обикновени.