Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Каралайн стисна здраво Мин за ръката и прошепна:
— И той е майстор на меча! Не може да не е. Виж го само!
Мин гледаше и притискаше до себе си колана на Ранд и прибрания в ножницата му меч. Напред-назад, така красиво — и каквото и да си мислеше Ранд, Торам вече съжаляваше, че острието му не е от стомана. Хладен гняв опърли лицето му и той занастъпва с блеснали в ледена ярост очи.
Някой отвън изпищя, зави от ужас и отведнъж огромната шатра се отвя нагоре във въздуха, стопи се сред гъстата сивота, която скри небето. Мъгла заприижда от всички страни, мъгла, изпълнена с писъци и ревове — и с някакви тънки пипала, които се спускаха отгоре. Всички зяпнаха изумени. Почти всички.
Снопът летви на Торам плесна в хълбока на Ранд с кършещ кости звук и го преви на две.
— Мъртъв си, братовчеде — изръмжа Торам и надигна меча, за да го стовари отново… и замръзна, зяпнал, когато част от тежката сива мъгла над главата му… се втвърди. Пипало от мъгла, дебела ръка с три пръста, се пресегна надолу, сграбчи една от Червените сестри и я повлече нагоре във въздуха преди някой да успее да помръдне.
Кацуан се окопити първа. Ръцете й се надигнаха, отметнаха шала й назад, дланите й се извиха и по една огнена топка се изстреля нагоре от всяка длан, забивайки се в мъглата. Горе нещо изведнъж избухна в пламъци, лумна яростно и моментално изчезна, а Червената сестра полетя надолу и се срина върху килимите до Ранд, който бе приклекнал на едно коляно и стискаше хълбока си.
И последните трошици самообладание, останали в шатрата, изчезнаха. Сянката се беше въплътила. Пищящите хора хукнаха да бягат, събаряха масите и всичко по тях, благородниците пълзяха върху телата на слуги и слугите се катереха по благородниците. Мин се бореше отчаяно да се добере до Ранд, блъскаше с юмруци и лакти и размахваше меча му като тояга.
— Боли ли те? — попита го тя и го дръпна да се изправи. Изненада се, като видя Каралайн от другата му страна — тя също му помагаше да стане. Каралайн впрочем също се изненада.
Той измъкна ръката си изпод палтото — нямаше кръв по пръстите, за щастие. Кората на полуизцерената му рана, толкова тънка, не се беше пропукала.
— Май ще е най-добре да тръгваме — изпъшка той и взе колана си с меча. — Трябва да се махаме оттук.
Почти всички се бяха разбягали. Отвън, сред мъглата, писъците продължаваха.
— Съгласен съм, Томас — каза Дарлин. С меч в десницата си, той застана с гръб към Каралайн, между нея и прииждащата мъгла. — Въпросът е накъде? И също докъде трябва да стигнем?
— Това е негово дело! — викна Торам. — На ал-Тор! — Той захвърли учебния меч, взе си палтото и спокойно започна да го облича. Какъвто и да беше, не беше поне страхливец. — Джераал? — изрева той към мъглата, докато притягаше колана с меча си. — Джераал, Светлината да те изгори дано, къде си? Джераал! — Мордет — Фейн — не отговори.
Единствените, все още останали тук, бяха Кацуан и двете й спътнички — лицата им бяха все така невъзмутими, но ръцете им нервно шареха по шаловете им. Кацуан все едно че се готвеше да излезе да се поразходи.
— Според мен на север — каза тя. — Склонът натам е по-близо и катеренето по него може да ни изведе над това нещо. Престани да ревеш, Торам! Човекът ти или е мъртъв, или не може да те чуе. — Торам я изгледа сърдито, но престана да вика. Кацуан сякаш не го забеляза, нито я интересуваше, след като поне млъкна. — Значи на север. Ние трите ще се погрижим за всичко, с което стоманата ви не може да се справи. — Тя погледна право към Ранд, докато го казваше, и той съвсем леко й кимна, преди да закопчае колана си и да измъкне меча си. Мин хвърли поглед към Каралайн — тя беше опулена. Айез Седай знаеше кой е той и бе решила да не го издава пред останалите.
— Жалко, че оставихме Стражниците си в града — каза Жълтата сестра, отметна глава и сребърните звънчета в тъмната й коса звъннаха. Изглеждаше почти толкова властна като Кацуан, дотолкова, че отначало човек не можеше да осъзнае колко е хубава, само дето в лицето изглеждаше… Хм, малко ядосана. — Жалко, че Рошан не е тук.
— Един кръг, Кацуан? — подхвърли Сивата. Извръщаше глава насам-натам да надникне в мъглата и приличаше на пълничка светлокоса лястовичка с острия си нос и пронизващите си очи. Не изплашена лястовичка, но явно готова да полети.
— Не, Нианде — въздъхна Кацуан. — Видиш ли нещо, трябва да можеш да удариш веднага, без да чакаш да ми го покажеш. Самицу, престани да се тревожиш за Рошан. Тук си имаме три чудесни меча, два от които със знака на чаплата, доколкото виждам. Ще свършат работа.
Торам се озъби, като видя чаплата на изваденото от ножницата острие на Ранд. И да беше усмивка, капка веселост нямаше в нея. Собственото му оголено острие също носеше чапла. Това на Дарлин нямаше, но той изгледа Ранд и меча му претеглящо, после кимна почтително и много по-дълбоко от поклона, с който бе удостоил жалкия Томас Траканд от някакъв си дребен клон на Дома.