По заповед на президента

Как да се поддържа пламъкът на Вярата, когато целта е да се натрупат повече богатства? Най-интелигентните и най-заможни млади иранци заминаваха в чужбина, за да довършат образованието си, защото неговата страна не разполагаше с висши училища, с каквито изобилстваше безбожният Запад. Наистина, в повечето случаи те се завръщаха обучени за професиите, от които неговата страна отчаяно се нуждаеше. Но донасяха със себе си и други неща, предимно невидими — съмнения и въпроси, спомени за свободния и волен живот в едно друго общество, където плътските наслади са достъпни за податливите — а всички мъже по природа са податливи. Нима всичкото, което бяха постигнали Хомейни и последователите му като него, аятолах Даряеи, се изчерпваше само със забавянето на промените, започнати от шаха? Хората в Иран, които бяха потърсили убежище в лоното на Вярата като протест срещу политиката на Пахлави, сега отново мечтаеха за свободата, която той им бе обещал. Нима те не знаеха? Нима те не виждаха? Та те можеха да притежават целия блясък на властта и всичките дарове на битието, което хората от Запада наричаха цивилизация, но без да се отказват от Вярата, запазвайки я като духовна опора, без която всичко на този свят се обезсмисля.

Но за да постигне всичко това, страната трябваше да бъде много по-силна, отколкото бе сега, затова той нямаше право дори и за миг да си позволява да се отказва от Великата цел.

Убийството на иракския лидер и бедите, които се бяха стоварили върху Америка — нима това не бяха красноречиви признаци? Той ги бе изучавал внимателно. Сега Ирак и Иран бяха едно цяло — това се очакваше от десетилетия — и този акт бе нанесъл неизлечим ущърб в престижа на Америка. Не само Бадрейн му докладваше. Той имаше и други експерти по въпросите за Америка. Макар и само веднъж, но се беше срещал с Райън и помнеше очите му, помнеше и дръзките му слова, знаеше на какво е способен този мъж — мъжът, който можеше да се превърне в неговия най-сериозен враг. Знаеше също, че Райън няма да напусне поста си, защото законите на неговата страна не му позволяваха да го стори преди да бъде избран този, който ще го наследи в Белия дом. Следователно тъкмо сега бе най-удобният момент да се действа против него, ако той, Даряеи, не желаеше да си навлече вечното проклятие на всички правоверни, загдето се е провалил на крачка от победата.