Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Господин Ейвъри, може ли две думи?
Беше Джейкъб Истърбрук. Ру тръгна натам и видя още две фигури. Пулсът му се учести — единият беше Тим Джейкъби.
— Вярвам, че се познавате със съдружника ми господин Джейкъби? — продължи Истърбрук.
— Срещали сме се — каза Ру.
— Надявам се, господа — каза възрастният мъж, — че за в бъдеще ще преодолеете недоразуменията помежду си.
Явно знаеше за враждата между Ру и Тим.
— Моето най-искрено желание е да видя как в бъдеще разногласията ви изчезват.
Тим стоеше и гледаше Ру, без да каже нищо. После се обърна към Истърбрук и каза:
— Ще ви посетя утре, Джейкъб.
— Седнете, ако обичате — каза търговецът на Ру, след като Тим си отиде.
Ру седна и махна за още едно кафе.
— Бащата на господин Джейкъби и аз сме стари съдружници, нещо повече — приятели — продължи Истърбрук. — Тук, в Крондор, двамата с Фредерик започнахме заедно. Като каруцари.
— И баща ми беше каруцар — каза Ру.
За пръв път, откакто се запознаха, Джейкъб Истърбрук го погледна с нескриван интерес.
— Наистина ли?
Ру кимна.
— Можете ли да управлявате четворка коне, господин Ейвъри?
— Мога да управлявам всякакви конски впрягове, господин Истърбрук — отговори с усмивка Ру. — До шест коня без затруднение, осем, ако внимавам повечко.
Разсмяха се — истински развеселени, без следа от близост.
— Каруцар. Виж ти! — въздъхна търговецът. — Може би затова дъщеря ми ви намира за толкова интересен.
При споменаването на дъщерята на Истърбрук сърцето на Ру подскочи, но той се помъчи да изглежда колкото е възможно по-спокоен.
— Така ли? — попита той, като се стараеше гласът му да показва по-скоро светски интерес.
— Силвия е… трудно дете — каза Истърбрук. — Млада жена с характер. Почти нямам представа кое й е интересно или кое я привлича. И това ме кара да ви помоля за съдействие. Тя ви моли да вечеряте с нас в края на седмицата. Имате ли нещо против?
— Не, разбира се — не се поколеба Ру.
— Добре — каза възрастният мъж и сръбна от кафето си. — Да обсъдим тогава какво трябва да се направи, ако установим, че държите господин Джейкъби да бъде убит.
Ру почувства как го поливат с ледена вода.
— Хм, някой ден определено ще го убия — каза той със спокоен тон. — В това не се съмнявам. Той ликвидира партньора ми.
— Така значи — повдигна рамене Истърбрук, като че ли това беше нещо маловажно. — Ако намерите начин да избегнете това, животът ми ще бъде по-лесен.
Той остава чашката на масата.
— И да ви предупредя: макар че в момента имате добри връзки в двореца, не сте единственият, който ползва тази привилегия. Приятелят ми Фредерик Джейкъби също има могъщи приятели там.
Наведе се напред и прошепна:
— Ако трябва да убивате синовете му, поне го пазете в тайна. Също така ще оценя по достойнство, ако навреме ме предупредите, за да мога да се пооткъсна от семейство Джейкъби.
После потупа Ру по рамото и стана.
— Каретата ми ме очаква. Ще се видим на вечеря в петък.
Ру остана сам, учуден от този свят на интриги, в който се бе озовал. Възпитаният начин, по който Истърбрук обсъждаше вероятните убийства, го притесняваше толкова, колкото и всичко, което бе виждал по време на войната.
После си помисли, че ще срещне Силвия в петък, и сърцето му се разтуптя лудо. Опита да се успокои и се сети за предложението на Дънкан да си купят нови дрехи.
Стана, тръгна си и през цялото време, докато вървеше към канцеларията си и после, докато слушаше доклада на Язон, Силвия Истърбрук не излизаше от ума му.
През седмицата го погълнаха обичайните дела. Излизаше още в зори, отиваше в склада и се занимаваше с ежедневните превози заедно с Луис, Дънкан, Язон и Даш, а после бързаше към кафене „Барет“. Понякога Дънкан или Даш го придружаваха, в зависимост от това какво трябваше да се свърши през деня. Друг път отиваше сам.
Дънкан бе открил малка къща близо до фирмата. Ру му каза да наеме и готвач, а Язон и Даш се разшириха в освободените помещения до склада и скоро се сприятелиха.
Ру последва съветите на Дънкан и посети шивач, препоръчан му от Себастиан Лендер, който му уши костюми, еднакво подходящи и за срещи в „Барет“, и за светски прояви. Дънкан си поръча пищно облекло, което подхождаше повече на дворцово конте, отколкото на бивш наемник.
На третия ден след образуването на синдиката Язон дойде при Ру и каза:
— Мога ли да ви попитам нещо, без да се сърдите, господин Ейвъри?
— Разбира се — отвърна Ру. — Ти беше единственият в „Барет“, който се опитваше да ме подкрепя, докато Курт и останалите се опитваха да ме унижат; затова винаги съм смятал, че сме приятели. Какво има?