Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Изпратил я до дома й. После се върнал в дюкяна си, като си мислел за нея. Когато слънцето си спуснало на запад и осветило с червен цвят дюкяна му, той приготвил скъпоценен дар, занесъл й го и пак седнал до нея. Така в течение на няколко дни двамата си живели спокоен и благодатен живот.
Но ето че един ден тя получила писмо от мъжа си, че скоро щял да се завърне. „Аллах да не го запази! — помислила си тя. — Щом си дойде, бял ден вече няма да видим!“ И когато при нея дошъл Масрур и приседнал както обикновено да си поговорят, тя му рекла:
— Получих писмо от мъжа си, Масрур! Съобщава ми, че скоро щял да се върне от път!
— Не знам какво ще стане! — отговорил той. — Но ти ми разкажи за нравите на мъжа си! Знам, че си една от най-умните и най-хитри жени! Ти така можеш да мамиш, както никой мъж не би успял!
— Труден човек е той! — отговорила тя. — Много е ревнив към всички, които са в дома му! Но когато се върне от път, иди и купи от него някое и друго благовоние! Наминавай по-честичко към него, каквото и да каже — съгласявай се, пък току-виж сме го измамили!
Когато съпругът на Зейн ал-Мауасиф се върнал у дома, тя се престорила, че се радва. Той изгледал лицето й и забелязал, че е побледняло — а тя си била измила страните с шафран, за да започне с женските си хитрости. Запитал я как е, а тя му рекла:
— Докато те нямаше, сърцето ми мисли непрекъснато само за теб! Поне да имаше някой приятел или другар, който да стопля мъката в душата ми, нямаше толкова да ми бъде трудно! За бога, господарю, не тръгвай, без да ми оставиш някой другар, който да ми носи вести от тебе!
— За бога, съветът ти е благоразумен! — отговорил съпругът й. — Твоят живот е всичко за мене и ще бъде точно както ти го пожелаеш!
Изнесъл той това-онова за продан в дюкяна си, отворил го — ето го и Масрур! Влязъл, поздравил го, седнал до него, заговорил му с мили думи, после извадил кесия, изсипал я, затъркаляли се златните динари, бутнал ги той към него и рекъл:
— Дай ми благовония от няколко вида за тези динари, за да ги продавам в моя дюкян!
— Дадено! — отговорил съпругът и му дал каквото поискал.
Така започнал Масрур да наминава към него ден след ден, мъжът на Зейн ал-Мауасиф все повече го харесвал и веднъж казал:
— Търся човек, с когото заедно да въртим търговия!
— И аз търся човек, с когото заедно да въртим търговия! — възкликнал Масрур. — Баща ми бе търговец в Йемен, остави ми много пари, но се боя да не се стопят, ако не се въртят!
— Искаш ли да ми бъдеш съдружник и другар? Ще те науча как се прави алъш-вериш!
— С най-голямо удоволствие! — възкликнал Масрур.
Повел го със себе си търговецът, отвел го у дома си, оставил го да изчака в преддверието, влязъл при жена си и й рекъл:
— Намерих си другар и го поканих на гости! Покажи му най-доброто от гостоприемството си!
Зарадвала се Зейн ал-Мауасиф — разбрала, че става дума за Масрур. Подредила богата трапеза, приготвила най-хубави гозби, радвала се, че нещата ще се подредят. Когато Масрур влязъл в стаята, нейният съпруг й наредил:
— Излез пред него, поклони му се и му кажи: „Твоето идване ни направи щастливи!“
А Зейн ал-Мауасиф му се разгневила и викнала:
— Пращаш ме при непознат мъж, чужд човек! За бога, на парчета ме режи, но няма да отида!
— А защо се притесняваш от него? — запитал мъжът й. — Той е християнин, ние сме евреи — ставаме само приятели!
— Не ми се ще да се появявам пред чужд човек, когото нито съм виждала, нито съм чувала! — отсякла тя.
Мъжът дълго я убеждавал, докато накрая тя покрила лицето си, взела храната, влязла при Масрур и го поздравила, а той бил забил поглед в земята като засрамен. Хапнали си тримата до насита, вдигнали трапезата, заприказвали се. Зейн ал-Мауасиф седяла лице срещу лице с Масрур, тя го гледала и той я гледал.
Вечерта както обикновено жената сложила на мъжа си вечеря. А у дома си той имал птиче славейче. Щом сядал да се храни, то долитало, за да си хапне с него, и размахвало крилца над главата му. Но по време на отсъствието му това птиче вече било свикнало с Масрур. Сега него го нямало, там бил истинският му стопанин, то не го познало и не долетяло при него. Замислил се стопанинът какво ли се е случило с птичето му, докато той бил далеч.
А и Зейн ал-Мауасиф не спяла, през цялото време все за Масрур мислела. Така минала една нощ, две, та и три. На четвъртата той се събудил около полунощ, чул я да бълнува нещо насън — уж била в прегръдките му, а споменавала Масрур. Не й казал евреинът какво чул, спотаил го. Щом се съмнало, отишъл в дюкяна си. Пристигнал и християнинът! Поздравил го той, евреинът отговорил на поздрава му и рекъл: