Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Подмина пънове на отсечени дървета. Дърва за огрев ли събираха мъжете? Във вялото _клъц, клъц_ на брадвите - и в стойките на мъжете - нямаше и помен от онази здравина и сила, които Ранд свързваше с представата си за дървари. Ударите бяха вяли, мъжете работеха изгърбени, отпуснали рамене.
Онзи отляво… Ранд го позна, когато се доближи, въпреки изгърбената стойка и сбръчканата му кожа. Светлина. Трам трябваше да е поне на седемдесет, може би на осемдесет. Защо работеше тук на толкова години?
„Това е видение - помисли Ранд. - Кошмар. Творение на Тъмния. Нереално е.”
И все пак му беше трудно да не реагира все едно, че е реалност. И в известен смисъл _беше_ реалност. Тъмния използваше скрити нишки от Шарката - _възможностите_, които се диплеха от Творението като вълни от хвърлено във вир камъче, - за да създаде това.
- Татко? - каза Ранд.
Трам се обърна, но не го видя.
Ранд го хвана за рамото.
- Татко!
Трам постоя унило за миг, после вдигна брадвата и отново се захвана с работата си. Недалече от него Данил и Джори изкореняваха един пън. Те също се бяха състарили. Данил като че ли бе поразен от някаква ужасна болест - лицето му беше прежълтяло и покрито със струпеи.
Брадвата на Джори не улучи корена и се заби в пръстта и от земята блъвна черен порой - насекоми, които се бяха крили в основата на пъна. Острието беше разбило гнездото им.
Насекомите плъзнаха по дръжката и полазиха Джори. Той изпищя, започна да ги изтупва с ръце, но те пропълзяха дори в зяпналата му уста. Ранд беше чувал за такова нещо - смъртния рой, една от многото опасности, дебнещи в Погибелта. Вдигна ръка към Джори, но той се свлече на земята, мъртъв за един дъх.
Трам изрева от ужас и побягна. Ранд се обърна рязко и видя как баща му се втурва в гъстите храсталаци, за да избяга от смъртния рой. Нещо изплющя от един клон, бързо като камшик, уви се около врата на Трам и го задържа.
- Не! - извика Ранд. Това не беше реално. И все пак не можеше да гледа как баща му умира. Посегна към Извора и заблъска в мръсната чернилка на Покварата. Задушаваше се. Отне му мъчително много време, докато напипа сайдин. Но когато го сграбчи, потече само тънка струя.
Все пак Ранд запреде, изкрещя и запрати ивица пламък, за да убие лозата, сграбчила баща му. Трам се измъкна от хватката й и падна на земята, а лозата се загърчи и повехна.
Трам обаче не помръдна. Очите му бяха изцъклени, мъртви.
- Не! - викна Ранд и обърна гнева си към смъртния рой. Унищожи го с Огън. Огледа се. Едва секунди бяха изтекли, но от тялото на Джори бяха останали само кости.
Насекомите пукаха, докато изгаряха.
- Преливащ - изпъшка присвитият наблизо Данил, облещил очи към Ранд. Другите секачи бяха побягнали с писъци.
Ранд се наведе и повърна. Покварата… беше толкова отвратителна, толкова _гнила_. Не можеше да държи Извора повече.
- Ела - каза Данил и го сграбчи за ръката. - Ела, трябваш ми!
- Данил - изграчи Ранд и се изправи. - Не ме ли познаваш?
- Ела - повтори Данил и го задърпа към гората.
- Аз съм Ранд. Ранд, Данил. Прероденият Дракон.
Никакво разбиране не озари очите на Данил.
- Какво ти е направил? - прошепна Ранд.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАТ, ВРАГ. АЗ ГИ ПРЕСЪТВОРИХ. ВСИЧКИ НЕЩА СА МОИ. НЕ ЗНАЯТ КАКВО СА ЗАГУБИЛИ. НЕ ПОЗНАВАТ НИЩО ОСВЕН МЕН.
- Отричам те - прошепна Ранд. - Отричам те!
СЛЪНЦЕТО НЕ ЗАЛЯЗВА, АКО ГО ОТРЕЧЕШ. ОТРИЧАНЕТО НЕ ОТМЕНЯ ПОБЕДАТА МИ.
- Ела - каза пак Данил и задърпа Ранд. - Моля те. Трябва да ме спасиш!
- Спри това - каза Ранд.
ДА ГО СПРА? НЯМА КРАЙ, ВРАГ. ТО _Е_. АЗ ГО СЪТВОРИХ.
- Въобразяваш си го.
- Моля те - повтори Данил.
Ранд се остави да го поведат към тъмната гора.
- Какво правехте, Данил? Защо събирате дърва в самата Погибел? Опасно е.
- Наказание - прошепна Данил. - Които се провалят пред господаря, ги пращат навън и им казват да донесат дърво, като го отсекат със собствените си ръце. Ако смъртният рой или клоните не те хванат, ударите на брадвите привличат други неща…
Излязоха на път. Познат път. Ранд се намръщи. „Каменния път - помисли си изненадано. - А онова отпред…” Крепостта се издигаше над някогашната Морава в центъра на Емондово поле.
Погибелта бе погълнала Две реки.
Облаците горе сякаш го притискаха и той чу писъците на Джори в ума си. Видя отново предсмъртната борба на Трам, докато лозата го душеше.
„Това не е реално.”
Но точно това щеше да се случи, ако се провалеше. Толкова много хора зависеха от него… толкова много. Някои вече беше провалил. Едва се овладя да не изреди отново в ума си списъка на онези, които бяха загинали, докато му служеха. Дори да успееше да спаси другите, тях не бе успял да опази.