Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Слънцето се беше скрило зад хълмовете на запад, четирите декара на Ричард тънеха в черна студена сянка.
— Искаш ли да наклада огъня?
— Не, ще си лягам — отвърна някак тъжно Кити. Все още бе погълната от Стивън и как той й обърна гръб и я отблъсна.
Мислеше си, че знае защо — защото е плоска като дъска, макар с радост да забелязваше, че е понапълняла и гърдите й се наливат като на другите, кръстчето й е тънко-претънко, а бедрата — приятно заоблени.
— Затвори очи и протегни ръка, Кити.
Тя се подчини и усети в дланта си нещо малко и квадратно. Отвори очи и що да види: кутийка! Вдигна с разтреперани пръсти капачето и съгледа вътре златно герданче.
— Ричард!
— Честита Коледа! — усмихна се той.
Младата жена обви ръце около врата му и долепи страна до неговата, сетне, плисната от признателност и радост, го целуна по устата. За миг той застина, после я хвана за кръстчето и отвърна на целувката, преобразила признателността в нещо съвсем различно. Беше прекалено умен, за да храни напразни надежди, и се задоволи да усети вкуса на меките й устни. Кити нито се дръпна, нито възрази, обратното, притисна се още по-силно до Ричард. По тялото й плъзна сладостна тръпка, младата жена забрави за себе си и Стивън и се остави във властта на целувката с мисълта — доколкото изобщо бе способна да мисли, — че първата истинска целувка в живота й е приказно, небивало изживяване, а Ричард Морган е по-интересен, отколкото си е давала сметка.
Той я пусна внезапно и излезе навън, след миг се чу секирата. Кити продължи да стои, окъпана в отражението на последните слънчеви лъчи, сетне си спомни за Стивън и се почувства гузна. Виж я ти нея, да се целува като невидяла с Ричард, при положение че е влюбена в Стивън! В очите й избиха сълзи, тя се шмугна в стаята си, седна на крайчеца на леглото и се разрида беззвучно.
Но кутийката със златното герданче бе останала в ръката й — щом сълзите изсъхнаха, Кити извади украшението и си го сложи, решена, следващия път, когато иде да се окъпе във вира, да се огледа във водата. Колко мил беше Ричард! И защо ли дълбоко в себе си Кити не искаше той да я пуска да си тръгне?
На шести февруари 1791 година тендерът „Бдителност“ най-сетне се появи в залива — носеше писмо с указанията на губернатора Филип всички от „Сириус“ да се качват на кораба и да се връщат в Порт Джаксън, но с обещанието, че който иска да се установи на остров Норфолк, ще получи двеста и четирийсет декара и ще се завърне при следващото пътуване на „Бдителност“. Единайсетмесечното заточение на капитан Хънтър беше приключило, и слава Богу. Той беше намразил остров Норфолк, чувство, което нямаше да го напусне до гроб и което щеше да предопредели поведението му нататък. Капитанът беше намразил и майор Робърт Рос и всички от военната флота по белия свят. Хънтър взе със себе си и Джони Ливингстън, завърнал се най-после в лоното.
Вече месеци наред чакаха от Англия в Нов Южен Уелс да пристигне товарният кораб „Горгона“, но той така и не дойде. Не се появи и никакъв друг платноход, ако не броим „Бдителност“, завърнала се на деветнайсети ноември от Батавия с мъничко брашно и с огромни количества от най-омразната на всички храна — ориза. На седемнайсети декември от Батавия в Порт Джаксън пристигна и наетият от „Бдителност“ плавателен съд „Ваакзамхайд“, натоварен с още тонове ориз, а също с чай, захар и холандски джин за офицерите и началниците, а колкото до осоленото месо, то се оказа почти разложени вмирисани кокали.
Лейтенант Хари Бол от „Бдителност“ съобщи, че негово превъзходителство губернаторът смятал да наеме „Ваакзамхайд“, та да закара капитан Хънтър и екипажа му в Англия. „Бдителност“ бързаше да се прибере в Порт Джаксън и на единайсети февруари вдигна котва. Сред хората, отплавали с кораба, ала решили да се върнат и да се установят на острова, бяха тримата моряци от „Сириус“, помогнали със спиртоварната на майор Рос, която вече беше затворена и чието производство отлежаваше в буренца на скришно място. Джон Дръмънд се беше влюбил в Ан Рийд, пристигнала с „Лейди Пенрин“. Тя живееше с Неди Перът — Дръмънд съзнаваше, че не може да бъде с нея, но и сърце не му даваше да се прибере в Англия. Уилям Мичъл живееше със Сузана Хънт от „Лейди Джулиана“ — двамата смятаха да останат за постоянно в този край на света. Питър Хибс се беше хванал в мрежите на друга девойка от „Лейди Джулиана“ — Мери Пардоу, била „моряшка жена“ и родила към края на пътуването момиченце, после обаче онзи негодник, нейният прелъстител, я беше зарязал и я бе оставил да я прехвърлят на остров Норфолк.