Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
На петнайсети април „Бдителност“ пристигна отново. Първите, стъпили на сушата, бяха част от Корпуса на Нов Южен Уелс, набран в Лондон специално за да бди за реда по време на дръзкия експеримент, така че морските пехотинци да се приберат у дома. Наистина всеки пехотинец, отслужил тригодишния срок, беше в правото си да се присъедини към Корпуса, вместо да се връща в Англия. Капитан Хил, лейтенант Абът, младши лейтенант Прентис и двайсет и един войници щяха да заменят същия брой пехотинци, а четирима от офицерите щяха да си заминат: трима по свое желание, четвъртият — по принуда. Капитан Джордж Джонстън щеше да отведе в Порт Джаксън любовницата си — каторжничката Естър Ейбрахамс, и сина им Джордж, благият лейтенант Крезуел, откривател на Шарлотина нива, си тръгна, както и беше дошъл — сам като кукувица, лейтенант Келоу, толкова ненавиждан от своите колеги, също си замина със своята любовница Катерин Харт — и тя каторжничка, и с двамата й синове, вторият от които беше от него, а лейтенант Джон Джонстън бе качен в окаяно състояние — вече береше душа — на „Бдителност“. От старата бригада останаха само майор Рос, старши лейтенант Кларк и младши лейтенант Фади. И младши лейтенант Джон Рос, разбира се.
Всички видяха лоша поличба в това, че с „Бдителност“ са пристигнали още двама лекари: Томас Джеймисън, който бе прекарал отпуска си в Порт Джаксън, и Джеймс Калъм от „Сириус“. Тъй като на острова вече бяха Дарси Уентуърт и Денис Консидън, лекарите ставаха четирима. Цели четирима доктори за население, намаляло със седемдесет души?
— Това ме навежда на мисълта — сподели свъсен майор Рос с Ричард Морган, — че веднага щом от Англия пристигнат още кораби с каторжници, ще ни ги натресат почти всичките на нас. Негово превъзходителство губернаторът ми подсказа и че смята да прехвърли тук някои от многото престъпници в Порт Джаксън. Там те бягали, избивали туземците, плячкосвали откъснатите селища, изнасилвали жените, останали сами. Ето защо старото караулно помещение няма да ни върши работа и се налага да вдигнем по-сигурен затвор, при това час по-скоро. Никой не знае кога корабите ще докарат още каторжници, знае се само, че ще пристигнат. Лондон явно се интересува повече от това да се отърве от престъпниците, отколкото дали ще оживеят тук. Ето защо, Морган, не се помайвайте, режете дървения материал възможно най-бързо — и през ум да не ти минава да спираш секачите на някоя от ямите — не можем да си позволим такива приумици!
— Ами мъжете от Корпуса на Нов Южен Уелс? — напомни Ричард.
— И те не са по стока от моите хора тук — сбирщина нехранимайковци, които по една случайност са се измъкнали от английското правосъдие. Офицерите уж са по-свестни, но хич не ми се мисли доколко ще се оправят. Ала най-голямата ми грижа е земемерът. Трябва да раздам безвъзмездно по двеста и четирийсет декара на моряци от „Сириус“ като Дръмънд и Хибс, а също на някои от пехотинците, чийто срок на служба е изтекъл, а няма кой да мери и разделя земята. Брадли си беше пълна скръб, Отрий бе още по-неоправен и от него. — Очите на майора блеснаха. — Не че храня особени надежди, Морган, но може би сред многото ти скрити дарби е и земемерството?
Ричард се засмя.
— Не, драги ми господине, от земемерство не разбирам.
Шарлотина нива роди небивала реколта от царевица — десетки каторжнички бяха впрегнати да белят и ронят хилядите мамули, реколтата от пшеница също беше добра въпреки горещите ветрове и гъсениците, опустошаващи всичко по пътя си. В Порт Джаксън обаче отново бяха орязали с една трета дажбите, което означаваше, че не след дълго същото ще сполети и остров Норфолк. За късмет, когато на девети май вдигна котва, „Бдителност“ бе взела на борда толкова много народ, че не бе останало място за житото. Поне засега Норфолк щеше да запази за себе си онова, което бе произвел с кървава пот. На Шарлотина нива вдигнаха уютна къща от млади борове за Дарси Уентуърт и семейството му, а в Сидни чувстваха остро отсъствието на лекаря. Всъщност селището на запад вече не се казваше Шарлотина нива: в събота, трийсети април, майор Рос официално оповести, че занапред името му ще бъде Куинсбъро, а Филипбърг е преименуван, както си му е редът, с притежателното Филипсбърг67.
От пристигането на „Сюрприз“ бе минало достатъчно време, та седемстотинте жители на остров Норфолк да се опознаят. Из острова се носеха какви ли не слухове — пръв клюкар на Антиподите беше лейтенант Ралф Кларк, той обаче далеч не бе единственият сплетник на Норфолк. Госпожа Морган също шушукаше на драго сърце за чутото в къщата на заместник-губернатора и госпожица Мери Бранам, заселила се в къщата на лейтенант Ралф Кларк, даваше своя принос. Делата на всички — и на най-високопоставените, и на най-изпадналите, се одумваха, оглеждаха, преценяваха. Веднага се разчуваше, ако някой каторжник зарежеше жената, която си е избрал на „Лейди Пенрин“, заради друга, по-млада, пристигнала с „Лейди Джулиана“, ако някой пехотинец мърсуваше тайничко с жената на каторжник, ако редниците пехотинци Ескот, Мий, Бейли и Фишборн варяха бира от отгледания на острова ечемик и хмела, докаран от „Юстиниан“, ако Малкия Джон Рос е бледичък. Всички знаеха и кой е третият човек, проникнал с взлом в Държавните хранилища и опитал се да отмъкне вещи, които после да продаде на черно. Слугата на господин Фриман — Джон Голт, и каторжникът Чарлс Стронг бяха наказани с по петстотин удара с най-жестокия бич: сто в селището Сидни, сетне, щом се поокопитеха, още сто в Куинсбъро, след това, щом дойдеха на себе си, още сто във Филипсбърг. Дори пред лицето на това жестоко наказание, което отчасти щеше да ги осакати за цял живот, те отказваха да издадат кой е третият им съучастник. Но пак всички го знаеха.
67
Букв. градът на Филип (англ.) — Б.пр.