Сага за Австралия

Въпреки преплетените, сложни взаимоотношения между пазачи и пазени, станеше ли дума за възнаграждения, между двата лагера зейваше пропаст. А това означаваше, че когато дажбите бяха намалени и пехотинците на служба взеха да обсъждат дали да не се вдигнат на бунт, майор Рос не се притесняваше ни най-малко, че каторжниците ще се възползват от внезапно създалото се изострено положение. Предвождани както обикновено от хора като Мий, Плайър и Фишборн, пехотинците отказаха да си приберат дажбите от Държавното хранилище и възроптаха, че така и така ще се лишат от брашното, понеже вече се били разбрали с каторжниците да заменят част от него срещу пресни продукти. Бунтът трая ден до пладне и се провали с гръм и трясък — когато метежниците отидоха при майор Рос, той им заяви право в очите, че са паплач, че ги мързи да гледат и затова нито му е мъчно за тях, нито има намерение да си пилее времето и да ги слуша. Ако искат да си запазят дажбите брашно, да се понапънат и да си произведат пресни продукти. И бездруго разполагат с повече свободно време от каторжниците, за разлика от тях получават и риба на корем — какво толкова ги спира? Бившият адютант на Рос Ескот и неколцина други редници се прекършиха — заплахата от бунт премина. Не след дълго на пехотинците отново се отпускаше, при това всекидневно, по чаша качествен ром. Че какво друго ще ги накара да клекнат, ако не ромът? Рос се запита дали е по силите му да държи половината пехотинци по-далечко от кремъклийките.

Не, нямаше начин да го стори. Затова реши да ги накара да кротнат както си знае той, пък да става каквото ще.