Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
На Шарлотина нива настана голяма суматоха — синорите там бяха обозначени със стеблата от пълзящото растение и бодливия храст и една от оградите случайно се подпалила, а после огънят се прехвърлил и върху зрялата царевица. Отпърво селището Сидни чу, че царевицата е изгоряла до шушка, но лейтенант Кларк, който хукна презглава към пожара, се върна да докладва на сломения майор Рос, че са били опожарени само осем декара — благодарение на огромните усилия на каторжничките, угасили пламъците. Лейтенант Кларк бе толкова признателен на ония проклетии — леките жени от Шарлотина нива, че отпусна на всички по чифт обуща от Държавния резерв.
На Дарси Уентуърт бе наредено да се засели заедно с любовницата си Катерин Краули и невръстния Уилям Чарлс на Шарлотина нива веднага щом му вдигнат къща там — той бе назначен за интендант и за лекар на Шарлотина нива. В задълженията му като лекар влизаше какво ли не, като се почне от израждането на бебетата и се стигне до това да решава дали някой каторжник, наказан с камшици на голо, ще издържи още удари. Ако провинилата се беше жена, Уентуърт проявяваше снизхождение за разлика от лейтенант Кларк, който презираше жените на Шарлотина нива и ако зависеше от него, щеше да нареди на Ричардсън да млати клетницата с все сила.
За огромно удоволствие на Кити храната ставаше все по-разнообразна. Сега тя разполагаше с чудно място за готвене: Ричард бе сложил през две трети от голямото огнище метална поличка, а на другата една трета, направо върху огъня — прът. Кити имаше гърнета с капаци за задушаване, тенджери без капаци — за варене, тигани за пържене и тумбест чайник, който постоянно държеше в края на полицата, върху по-слабия огън, та да прави на себе си и на гостите чай, а също да има топла вода за миене на съдовете. Ричард дори й бе измайсторил цедка за сапуна: няколко преплетени на клъбце жички с метална дръжка, в които Кити да слага сапуна и без да го губи, да го пуска във водата.
Ричард беше заявил доста твърдо на Джон Лоръл, че трябва да му преотстъпи някои от кокошките и патиците си, за които сега Кити също се грижеше и благодарение на които от време на време можеше да добавя към храната и по някое и друго яйчице. Огъста роди дванайсет прасенца, но два пъти взе, че се търкулна върху тях — все пак бе достатъчно мила да не премазва женските, шест на брой, и две мъжки, които Ричард смяташе да запази за Коледа. Прасенцата си бяха само за тях. Ако някой — бил той мъж или жена (Рос не разграничаваше хората по пол) решеше да продаде свинското на Държавния резерв, му го изкупуваха и му брояха парите, ако ли пък предпочетеше да го осоли, получаваше сол и каца, където да го сложи. Както Рос бе заявил още в началото, целта му беше възможно най-много каторжници да не висят на врата на държавата. Хора, като Арън Дейвис, Дик Филимор, Нат Лукас, Джордж Гест, Джон Мортимър, Ед Ризби и Ричард Морган показваха, че намеренията на майора са осъществими, макар и да се искаше повечко време.
Рос си имаше ядове най-вече с морските пехотинци и с моряците от „Сириус“, които отказваха да си мърсят ръцете и да отглеждат зеленчуци и друга прясна храна и настояваха храната в държавните хранилища да се разпределя между тях. Ако в резерва не бе останало нищо, те се впускаха да крадат зеленчуци, пъпеши и домашни птици, престъпление, което Рос наказваше точно толкова строго, както ако бе извършено от каторжниците. Тези хора все по-често гледаха на кръв и мърмореха недоволно — бяха убедени, че никой каторжник няма право да задържа за себе си плодовете на своя труд, че всяко нещо, дори най-дребното, отгледано от него, им принадлежи и трябва да изхранва първо тях и чак тогава заточениците. Защо да се бъхтят по градините, като толкова много каторжници отглеждаха предостатъчно, та да са сити? Заточениците са собственост на негово величество краля и не могат да притежават и да задържат за себе си нищо. Каторжниците нямаха права, какво си въобразяваше тоя Рос! Понеже им отърваше, роптаещите забравяха как майорът се е разпоредил каторжниците да предават в държавните хранилища две трети от всичко, което са отгледали — само оправданите можеха да го задържат изцяло за себе си.
Коледа се падаше в събота — денят се пукна ясен и хубав, макар че духаше силен южняк и разбуненото море тътнеше в залива Сидни. Ричард закла двете прасета сукалчета, Нат Лукас — две гъски, Джордж Гест — три тлъсти патици, Ед Ризби — четири пилета, а Арън Дейвис омеси хляб само от пшеница, останала им, след като се бяха издължили на държавата. Направиха си излет под сянката и заслона на боровете на нос Хънтър. Дойдоха и Стивън Донован, Джони Ливингстън и Дарси Уентуърт със семейството си и сложиха прасенцата и домашните птици да се пекат на шишове, които Дарси беше поръчал да изковат в ковачницата. Стивън и Джони се включиха с десет бутилки портвайн, достатъчни, та за всеки мъж и жена да има по чашка.