Сага за Австралия

— Бог Отец ли? — отвори изумен уста Ричард.

— Напоследък те наричам така. Нали се сещаш — както в Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Бог Отец си седи на небето и раздава правосъдие: на кого награда, на кого наказание, макар че, мен ако питаш, и Той като всички други съдии и в християнския, и в останалия свят си е сляп, със завързани очи. Кити е най-безобидното от всичките му създания — а за мъж, който е влюбен, Ричард, ти се държиш като смотаняк, като слон в стъкларски магазин. Щом я искаш, защо, да те вземат мътните, не й го покажеш с поведението си? — подвикна Стивън, още по-отчаян заради собствената си безизходица с момичето.

Ако нещата стояха по-иначе, Стивън би се изсмял на изражението върху лицето на Ричард, който, след като изслуша тая пространна реч, отсече с равен глас:

— Прекалено стар съм. Прав си, тя ме възприема като свой баща, което не е лишено от логика. Ако беше жива, дъщеря ми щеше Да бъде на нейните години.

Стивън забеляза как приятелят му се изчервява още повече.

— Ами накарай я тогава, глупчо такъв, да те възприема по друг начин! — подвикна той, разтреперан от гняв. — Дяволите да те вземат, Ричард, ти си един от най-красивите мъже, които някога съм виждал! Нямаш и един-едничък недостатък — знам, понеже дълго съм търсил. Влюбен съм в теб още отпреди да се родя, ще бъда влюбен и дълго след като умра. Няма никакво значение, че аз съм обратен, а ти — не, никой не избира кого да обича. То просто се случва. Ние с теб успяхме някак да преодолеем различията и да изковем приятелство, толкова силно, че не може да бъде разрушено. Да, знам, онова смешно дете си е навило на пръста, че е влюбено в мен, така че затваряй си устата и стига си се правил на много благороден! Толкова по-добре за нея, задето си е въобразила, че е влюбена в мен. Ако не си го мислеше, щеше да дойде при теб като дете — а никой мъж, стига да е с всичкия си, не иска да бъде с дете!

Той се отпусна тежко на стола и хлъцна — изглеждаше уморен до смърт.

— Но ти сам го каза, Стивън. Никой не си избира кого да обича, то просто се случва. И тя избра теб, а не мен.

— Ама толкова ли не разбираш! Майко мила, Ричард, спрямо Кити се държиш така, сякаш чавка ти е изпила ума. За нея аз съм преходът от детето към жената — аз съм първото й детинско увлечение, несподелено както всички детински увлечения. Но тя, мой човек, е зряла ягодка, която само чака някой да я откъсне. Завчера я видях как слизаше по пътеката в долчинката към хранилището — носеше в ръката си празна кошница. Вятърът духаше право в лицето й, торбестата рокля бе прилепнала по тялото — ако бях мъж, който си пада по жените, щях да я грабна, без да умувам много-много. И не си въобразявай, че другите мъже са слепи и не го забелязват. Ако не броим очите, в лице тя не е първа красавица, в тяло обаче е същинска Венера. Дълги изваяни крака, заоблени хълбоци, тъничко кръстче и невероятни гърди — Венера, ти казвам! Ако не я вземеш ти, Ричард, някой ще ти я грабне под носа, пък дори и да го е страх, че ще го разкъсаш на парченца. — Стивън се изправи. — Е, да се прибирам при Тобаяс, докато Кити не се е върнала. Кажи й, че съм си спомнил, че трябва да свърша нещо неотложно. — Той отиде на вратата. — Прекалено търпелив си, Ричард. Похвално качество, но докато котаракът се е свил на кълбо и дебне цял час мишката, току-виж от небето се стрелнал ястреб и му я отмъкнал пред очите.