Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Майорът беше оповестил на всеослушание, че тази Коледа каторжниците няма да близнат нищо друго, освен лека бира, сетне заповяда на пехотинците, да си изпият четвъртинката ром така, че каторжниците да не ги забележат. На празник Кинг винаги бе отпускал и на заточениците малко ром, Рос обаче нямаше намерение да следва примера му, особено след като надуши какво са намислили да правят Дайър, Франсис и компания със захарната тръстика.
За Кити това бе най-щастливият ден, който бе изживявала след смъртта на баща си. Постлаха платното на „Сириус“, та жените да насядат по него, туриха и възглавници за бременните. При боровете не духаше толкова силно, бащите заведоха невръстните си деца долу на плажа при Залива на костенурките, където те да тичат и да строят пясъчни замъци, женорята взеха на клюкарят на воля. Кити бе донесла и чайничето, за да направи на приятелите си чай, и го бе сложила на огъня. След като изпълниха задълженията си на плажа, мъжете се дръпнаха малко встрани, наклякаха и взеха да си говорят, а през това време жените наглеждаха месото върху шишовете и се запретнаха да правят салата от маруля, керевиз, суров кромид лук и фасул, сложиха в жаравата да се пекат и картофи. Към два следобед седнаха на гощавка, вдигнаха наздравица за негово величество краля на Великобритания, после мъжете налягаха да подремнат, гушнали до себе си децата.
„Колко хубаво им е да са заедно! — помисли Кити. Съзнаваше го, защото покрай преживелиците и изпитанията беше съзряла. — Ние сме нова порода англичани и каквото и да предприемем оттук нататък, то ще бъде повлияно от факта, че сме изселени тук, защото по-добрите от нас не са ни искали до себе си. По-добрите, които изобщо не са по-добри и не виждат по-далеч от носа си.“ Изневиделица тя си даде сметка, че никой от тези изселници няма да се върне в Англия. Те вече не уважаваха своята родина. Това място се бе превърнало в техен дом.
Ами тя? Никога досега не бе идвала край морето, затова седна, обхвана с ръце коленете си, облегна брадичка върху тях и се загледа в рифа, невидим под бухналата пяна, плъзнала навред на бели шлейфове. Не че беше сляпа за тази невероятна красота, тя обаче не я привличаше. За нея истински красиви бяха Елтам, голямата, зидана от камък къща с прозорци с перденца и с нацъфтели розови и бели рози, градинката, пълна с кученца, шибой, кандилки, теменужки, попадийно семе, кокичета, нарциси, ябълковите дървета, тисовете, буковете, зелените пасища, рунтавите бели агънца, брезите и брястовете. О, как само ухаеше цветната градина на баща й! В нея имаше някаква смиреност, ведрост, замечтаност, изместваща на заден план всяка човешка дейност и начинание. Докато хубостта на остров Норфолк бе някак чужда, дива и необуздана. Тя сякаш плашеше и смазваше хората. Докато красотата на Елтам ги омагьосваше.
Кити вдигна очи, видя, че Стивън я гледа, и поруменя до алено. Той се сепна и веднага премести поглед към рифа. „О, Стивън! Защо не искаш да ме обикнеш? Стига да ме обичаше, Ричард щеше да ме пусне — сигурна съм. Животът му не се върти около мен. Премести ме в друга стая и дори се залоства, но не защото се опитвам да го прелъстя — ако го правех, щеше да залоства вратата откъм моята страна. А за да не ме допуска до дома си. За да си мисли, че мен ме няма. Защо, Стивън, не искаш да ме обикнеш — виж само колко много те обичам аз! Иде ми се да обсипя с целувки милото ти лице, да го стисна между дланите си и да се усмихна в очите ти, да видя как любовта ми сияе в тяхната синева точно както слънцето — в небето над остров Норфолк. Защо не ме обичаш?“
Събраха багажа и си тръгваха от излета веднага щом слънцето престана да напича, а децата се умориха и взеха да хленчат. По пътя се разделяха с едно или друго семейство. Ричард и Кити се запътиха към къщи със своя пай от останалата храна и последните, с които се сбогуваха, бяха Нат и Оливия. Оливия наскоро беше родила момченца — Уилям, и сестричките му близначките, бяха неописуемо горди с него. Какви прекрасни хора!
— Хареса ли ти първата антиподна Коледа? — попита Ричард.
— Не разбрах каква Коледа, но ми хареса, много!
— Антиподна. Така се казват двата противоположни края на света — антиподи. Идва от една гръцка дума, означава нещо като обърнат с краката в противоположната посока.