Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Трите месеца, през които беше помагала на готвачката в кухнята на имението Сейнт Пол в Детфорд, се оказаха безценни — макар и да не й бяха разрешавали да готви, тя бе наблюдавала с интерес и сега виждаше, че е напълно по силите й да се справя с оскъдните продукти, на които можеха да разчитат на остров Норфолк. Не разполагаха с мляко, понеже тук нямаше крави, а млякото от козите едвам стигаше за пеленачетата и децата. Откакто птиците бяха отлетели от хълма Пит (въпреки че Кити само бе чувала за тях, бе пристигнала твърде късно, за да ги опита), почти не вкусваха прясно месо, затова пък имаше какви ли не зеленчуци, от зелен фасул до зеле и карфиол през зимата, Ричард беше прибрал и добра реколта нахут, а след пристигането на „Юстиниан“ всеки божи ден слагаха на трапезата хляб. На Кити най-много й липсваше чашата чай. На „Лейди Джулиана“ бяха давали на каторжничките и чай, и захар — някои предпочитаха да си измолят от моряците малко ром, но повечето се наслаждаваха на подсладения чай повече, отколкото на всичко друго. Кити, на която вечно й беше зле, не връщаше, кажи-речи, единствено чая и сега той й липсваше ужасно.
Та когато Ричард се прибра заедно със Стивън, девойката вече беше сварила картофи и осолено говеждо и беше готова да ги пренесе на масата заедно с кукурузения хляб, подправен с щипка пшенично брашно.
Те нахълтаха в стаята, нарамили какви ли не грънци и кутии.
— Днес капитан Анестис опъна сергия на плажа — обясни Ричард, — на нея намерих всичко, което ми трябваше. Грънци, тенджера за топла вода, тигани, котлета, ламаринени легени и корита, калаени чинии и канчета, ножове и лъжици, небелена басма и — когато попитах — дори шмиргелова прах. Виж, Кити! Купих четвъртинка малагарски черен пипер на зърна и хаванче с чукало — да го счукваш. — Той остави с трясък върху полицата квадратно сандъче. — А за теб взех китайски чай.
Кити се хвана за лицето и погледна Ричард с насълзени очи.
— Майко мила! Сетил си се за мен?
— Че защо да не се сетя? — изненада се той. — Знаех, че ти се е припило чай. Купих и чайниче. Няма да е трудно да си го подслаждаш. Ще ти отсека стрък захарна тръстика и ще ти го накълцам на ситно. После е достатъчно да го намачкаш с чука и да го кипнеш, за да се получи сироп.
— Но това струва пари! — възкликна тя възмутена.
— Ричард, моето момиче, е душа човек — намеси се и Стивън, след което започна да поема нещата, които Ричард разтоварваше от каручката. — Трябва да отбележа, приятелю, че се справи учудващо добре, като знаем с кого си имаш работа. Ник Анестис се пазари като циганин.
— Дадох му златна монета — отвърна Ричард, след като отново влезе в къщата. — Когато му плащат с разписки, Анестис трябва да чака доста, докато ги осребри, а златото си е злато. Щом го видя, щеше да се разтопи от щастие.
— А с колко злато разполагаш? — полюбопитства Стивън.
— С достатъчно — отвърна спокойно Ричард. — Пък и наследих малко от Айк Роджърс.
Стивън го зяпна изумен.
— Затова, значи, Ричардсън не се напъваше много-много, когато лейтенант Кинг му нареди да бие сто камшика на Джоуи Лонг, задето му е съсипал най-хубавия чифт обуща! Божичко, Ричард, тук пръст имаш ти. Сигурно си бутнал нещичко на Джеймисън и си му казал, че Джоуи е твърде крехък душевно и няма да издържи на такъв бой.
— Джоуи се грижеше за Айк. Сега пък аз се грижа за Джоуи.
Седнаха около масата, за да уважат храната, макар че и на тримата им беше втръснало да ядат все едно и също.
— Доколкото разбрах, днес цял ден си бил на Шарлотина нива и сигурно не си чул какво стана с нападателя на Кити — подхвана Стивън, след като се нахраниха и Кити вече миеше щастлива паниците и лъжиците в новия тенекиен леген: край на кофата!
— Така си е, не съм чул. Казвай.
— Томи се ядосал, че са го закачили с веригите за хромелите, и нощес взел, моля ти се, че разбил ключалките върху белезниците и избягал в гората — сигурно е отишъл при Грей.
— Ще умрат от глад. Птиците отлетяха.
— И аз така мисля. В крайна сметка пак ще се озоват при хромелите.
Ричард се изправи и прегърна през раменете Стивън, който също бе станал от масата, след което го поведе към вратата, така че Кити да не ги чува.
— Кажи на майора — изшушука му той, — че май пак кроят заговор. Драйър, Франсис, Пек и Пикет, изглежда, са задигнали захарна тръстика и са я пресадили някъде на тайно място — и четиримата се навъртаха около сергията на Анестис и подпитваха дали му се намират неща като медни казани и тръби.