Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Защо не кажеш сам на майора? Нали ти се занимаваш с тези неща?
— Точно заради това предпочитам да му каже друг. В това отношение, Стивън, си отварям очите на четири. Ида ли аз при майора, току-виж си помислил, че си съчинявам колкото да прикрия собствената си вина.
„Какво ли си шушукат? — недоумяваше Кити, докато бършеше с кърпата паниците и лъжиците и ги редеше по полицата, преди да се заеме с миенето на новите калаени чинии, канчета и прибори за хранене. — Наистина само им преча!“
Макар че светът й все така се състоеше от четирите декара на Ричард, Кити бе затънала в работа, та дори и да помисли да тръгне да разглежда. Ако не броим неделните служби, беше ходила в Сидни само колкото да разпознае своя нападател и от притеснение не се беше и сетила да се оглежда наоколо. Но като селско чадо се чувстваше прекрасно: Ричард надали би могъл да избере жена, която би приела по-радушно от Кити начина на живот, който й предлагаше.
Момичето непрекъснато слушаше за гъсениците и на осемнайсети октомври най-сетне ги видя с очите си. Пшеницата в нивата на Ричард беше изкласила и вървеше добре, но държавните посеви в не така закътаните части на долчината бяха повалени от поривисти солени ветрове и бяха изгорели, макар че не цялата реколта беше съсипана. Годината се беше случила засушлива и добре, че някои нощи валеше като из ведро, та засятото да не изсъхне. Вероятно заради това гъсениците не бяха изпъплили през зимата. Сетне най-неочаквано всеки кълн и филиз сякаш се покри с шаващо зелено одеяло: гъсениците бяха яркозелени, тънки и дълги към два-три сантиметра. И тук Ричард извади късмет, понеже Кити не се плашеше от мърдащите, пълзящи живинки. Събираше ги, без да се гнуси, въпреки че размесеният със сапун тютюнев разтвор ги изтребваше по-успешно. Всички жени на острова освен онези, които прислужваха на пехотинците и работеха на ямите с трионите, бяха изкарани да събират гъсениците и да ги заливат с отварата. До три седмици не остана гъсеница и за цяр. Не след дълго щеше да стане време за прибирането на царевицата, а после, през декември — и на пшеницата. Майор Рос бе издал нова разпоредба, според която вече свободният Ричард можеше да запази за себе си всичко, което е отгледал, въпреки това обаче той предаваше излишъците в Държавното хранилище, откъдето му даваха разписки. А което запазваше, биваше изяждано или от хората, или от Огъста, или бе заделяно за посев.
Докато копаеше с мотиката или застанала на четири крака, плевеше, Кити понякога си мислеше, че времето на остров Норфолк наистина е чудно — меко, топло, слънцето не напичаше. И тъкмо когато растенията започнеха да изсъхват от безводието, през нощта се изсипваше пороен дъжд, макар че на заранта пак беше ясно и слънчево. Не, остров Норфолк не бе изместил от сърцето й любимия Кент, но и това местенце си беше вълшебно. Дъждовни нощи, слънчеви дни — като в приказките.
Някои от познатите й от „Лейди Джулиана“ се бяха събрали с приятели на Ричард. Хлебарят на селището Арън Дейвис беше подслонил Мери Бейтман и детето й. Джордж Гест си беше избрал осемнайсетгодишната Мери Уокър, която Кити познаваше добре и беше харесвала, макар да долавяше у момичето нещо странно, сякаш все някой ден то щеше да полудее. Едуард Ризби и Ан Гибсън бяха много щастливи заедно и смятаха да се оженят веднага щом на острова дойдеше човек, упълномощен да извършва венчавки. И тези жени, и Оливия идваха на гости на Кити и тя бе неописуемо доволна, че може да им предложи по чашка чай със захар в него. И Мери Бейтман, и Ан Гибсън чакаха деца, Мери Уокър, чието невръстно момиченце Сара Лий вече беше проходило, също износваше първата си рожба от Джордж Гест. Само Кити Кларк не очакваше да ражда.
Риба нямаше. Скутерът на „Сириус“, който би могъл да отиде отвъд лагуната, за да налови риба, се бе разбил на трески, докато беше прекарвал шест каторжнички от „Сюрприз“, едната с дете. Гребците се бяха удавили, както и мъжът, скочил да ги спасява. Сред трите жени, успели да се спасят, беше и майката на детето. И така, малкото риба, която от дъжд на вятър хващаха с плоскодънката, отиваше за офицерите и пехотинците, а за моряците от „Сириус“ и каторжничките не оставаше нищичко. „Юстиниан“ обаче беше докарал и растения, включително бамбук, от който и Ричард получи коренче — някой ден то щеше да порасне достатъчно, та да си направи дръжки за въдици. С влакната без дръжки не се хващаше почти нищо от скалите.