Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Така и правеха. Заедно, отново в един кадър.
Щяха да се борят за това кралство - за новия си двор. За новия си дом.
Прочете същата решимост и в очите на Фенрис, докато разсичаше един войник надве през корема. Съзря стремежа към същото бъдеще по яростното лице на Лоркан, който жънеше вражеските редици с магия и меч.
Бяха един кадър, но и нещо много повече. Братя - воините, сражаващи се до него, му бяха братя. Бяха останали до него през всички изпитания. И нямаше да го предадат и сега.
Мисълта му вдъхваше сили не по-малко от тази за вречената му, воюваща някъде напред. Трябваше да я настигне, да не я изпуска от очи. Всички трябваше да пазят гърба ѝ. Оринт зависеше от това.
Вече не бяха роби. Вече не беснееха с прекършен дух.
Домът им. Това щеше да е домът им. Тук виждаше бъдещето им. Заедно.
Моратски войници падаха мъртви пред тях. Някои направо хукваха да се спасяват, зърнали кой се вихри с меч към тях.
Навярно затова ги беше събрала Майев. Но така и не бе успяла да впрегне общата им сила - истинското им могъщество. Бе избрала да ги контролира с окови и болка. Неспособна да проумее, да се замисли дори, че славата и богатствата не бяха всичко.
Но собствен дом и кралица, която ги възприемаше като горди елфи, а не като оръжия... За това вече си струваше да се борят. И никой враг не можеше да се изпречи на пътя им.
Докато Лоркан и Фенрис се биеха от двете му страни, Роуан стисна зъби и пришпори коня си към Елин през нестихващия гибелен хаос на сражението.
***
Елин беше дошла.
Измъкнала се беше от Майев и им се притичваше на помощ.
Едион не можеше да повярва. Дори гледайки армията, която водеше. Дори забелязвайки, че Каол и Дориан предвождат десния фланг, воюват смело с предните редици и планинците от Белия зъб, докато магията на краля покосява с ледени струи врага.
Каол Уестфол беше изпълнил мисията си. И някак бе убедил хагана да изпрати наглед по-голямата част от армията си.
Ала армията се придвижваше твърде бавно към Оринт, още се намираше отвъд Тералиската равнина.
А Морат не прекъсна нападението си над двете порти на града. Южната се държеше. Но западната започваше да поддава.
Лизандра, преобразена в уивърн, участваше в отчаяния последен набег на Манон Черноклюна и крочанките срещу легиона на Железни зъби, чиято цел беше да ги изтласкат към руките. Сега хамелеонката се сражаваше с тях, изгубена някъде сред небесното стълкновение.
Едион се втурна към западната порта с боен вик на уста и хората му го пропуснаха до портите и вражеската армия, вече видима през пропукващото се желязо. Рухнеха ли портите, всичко щеше да приключи.
Изтощените му нозе трепереха, ръцете му едва издържаха тежестта на меча и щита му, но той стъпи непоколебимо на земята. Независимо колко глътки въздух му оставаха.
Елин беше дошла. Това стигаше.
***
Магията на Дориан струеше в буен поток, поваляйки атакуващите вражески войници. Рамо до рамо с Каол, заобиколени от планинците от Белия зъб, прочистваха път през моратските редици с разперени мечове и дъх, прогарящ гърлата им.
За пръв път участваше в битка. И искаше да му е за последен. Безредието, шумът, кръвта, цвиленето на конете...
Но не се боеше. А Каол, който яздеше до него и избиваше войниците между тях, не се двоумеше нито за миг. Само колеше наред, сключил гневно зъби.
За Адарлан - за всичко, което му бяха причинили и в което можеше да се превърне.
Думите отекваха с всеки дъх, напускащ гърлото му. За Адарлан.
Морагската войска изпълваше като черно може пространството до очуканите стени на Оринт.
Дориан не си позволи да се замисля каква част от нея остава. Мислеше единствено за меча и щита в ръцете си - Дамарис вече беше облян в кръв - и за магията, с чиято помощ се биеше. Но нямаше да се преобразява. Още не. Не и докато оръжията и магията не започнеха да го предават. Никога не се беше бил в друг облик, но щеше да опита. В тялото на уивърн или рук например.
Някъде над него летеше Манон Черноклюна. Той не се осмеляваше да оглежда твърде дълго небето за проблясък на сребристобели коси или за мекото сияние на криле, покрити с паякова коприна.
Не зърна никоя от Тринайсетте. Нито разпозна някоя от крочанките, прелитащи над главите им.
Ето защо просто продължи да се бие рамо до рамо със своя брат по душа и оръжие.
Щеше да остави броенето за края на деня. Ако оцелееха. Ако стигнеха до крепостните стени.
Чак тогава щеше да преброи мъртвите.
***
На света съществуваха само обсаденият град на Елин, врагът пред портите му и древният меч в ръката ѝ.