Съдбовният кораб [bg]

Капитан Ред изглеждаше шокиран. Другите на масата бяха също толкова стъписани. Малта бе избрала момента добре. Най-трудната част беше да убеди сатрапа да го направят по нейния начин. Беше го облякла и внимателно привела в приличен вид и чрез умоляване, извадило душата му, го беше склонила да дойде на вечеря на капитанската трапеза. Беше му казала и как да се държи и той се беше съгласил — беше бил учтив, но не дружелюбен, и по-скоро мълчалив, отколкото разговорлив. Чак когато вечерята беше към края си, той прочисти гърло и се обърна към капитана:

— Капитан Ред, моля да изслушате Малта Вестрит, докато тя излага споразумение от мое име.

Капитан Ред бе твърде стреснат, за да постъпи по какъвто и да било друг начин, и само кимна.

Тогава, с реч, която бе репетирала до безкрай пред малкото огледало в стаята си, тя представи предложението на сатрапа. Изтъкна, че същината на Сатрапството не беше монетното богатство. Властта беше. Сатрапът нямаше да предложи монети за освобождението си, нито щеше да отправи молба към благородниците си за това. Не, той сам щеше да договори условията. Като говореше лаконично, Малта описа предложението му общо: признаване на Кенит за крал на Пиратските острови, край на робовладелските набези на Островите и премахването на калсидските патрулни съдове. По-тънките подробности, разбира се, щеше да се наложи да се обсъдят по-подробно с крал Кенит. Вероятно можеха да включат търговски спогодби; вероятно можеха да включат опрощение за онези в изгнание, които искаха да се върнат в Джамаилия. Малта умишлено бе представила предложението, докато на масата все още присъстваха голяма част от хората. В разговорите си с екипажа бе успяла да изкопчи най-съкровените им терзания. Беше разбрала страховете им, че може да се върнат в Заграба или Биволския залив и да заварят домовете си изгорени, както и копнежа им да се видят със семейство и приятели в град Джамаилия и отново да играят в големите театри на столицата.

Малта беше вмъкнала желанията им в настоящото предложение. Мълчанието на капитана беше красноречиво. Той потърка брадичка и плъзна поглед около масата. После се наведе към сатрапа.

— Прав си. Помислих единствено за пара̀та. Но това… — Погледна го почти подозрително. — Наистина ли си готов да ни предложиш подобни условия?

Сатрапът заговори с тихо достойнство:

— Бих бил глупак да оставя Малта да говори подобни неща, ако не съм ги премислил.

— Защо? Защо сега?

Малта не го беше подготвила за подобен въпрос. Задържа усмивката на устните си. Бяха се съгласили, че той ще отклонява такива питания към нея. Но не се изненада, когато той спокойно пренебрегна уговорката им.