Съдбовният кораб [bg]

Брашън се смръщи.

— Залагаме живота на Алтея. Това не е шега за мен, Янтар.

— Нито пък за мен — бързо отвърна майсторката. — Знам, че си извън себе си от тревога, и с право. Но отдаването ми на това безпокойство с теб няма да го намали. Вместо това трябва да се съсредоточим върху надеждите си. Ако не можем да се придържаме към вярата, че ще успеем, значи вече сме победени. — Тя се изправи, вдигна инструментите си на рамо, после килна глава и го погледна съпричастно. — Не знам дали ще ти е от някаква полза, Брашън, но има нещо, в което съм напълно убедена. Отново ще видя Алтея. Ще дойде момент, в който всички ние ще сме отново заедно. Не мога да прозра отвъд този момент, но за това поне съм сигурна.

Странните очи на дърводелката бяха станали сънливи. Цветът им като че ли редуваше тъмно злато и бледо кафяво. По гърба му полазиха тръпки, макар в същото време да беше странно успокоен от това. Не можеше да сподели самообладанието ѝ, но и не можеше да се съмнява в нея.

— Ето, виждаш ли? Вярата ти е по-силна от съмненията. — Янтар му се усмихна. С не така мистичен глас, попита: — Кайл каза ли ти нещо полезно?

Брашън поклати раздразнено глава.

— Изморявам се да го слушам. Сто пъти ми обясни в подробности как и Вивачия, и Уинтроу са го предали. Това е единственото, което обсъжда с желание. Мисля, че вероятно го е изживявал многократно през цялото време, в което е стоял окован в онази изба. И за двамата говори само лошо. По-трудно ми е да се сдържам, когато казва, че Алтея сама си е навлякла проблемите на главата и трябва да бъде оставена да ги посрещне по същия начин. Насърчава ни да се върнем незабавно в Бингтаун, да забравим Алтея, сина му, семейния кораб, всичко. И щом му кажа, че няма да го направя, ме проклина. Последният път, когато говорих с него, лукаво ме попита дали двамата с Алтея не сме се сдушили с Уинтроу още от самото начало. Намеква, че е наясно, че всички сме заговорничили срещу него. — Брашън поклати горчиво глава. — Ти чу разказа му как Уинтроу му е отнел контрола над кораба само за да го предаде на Кенит. Звучи ли ти правдоподобно?

Янтар сви леко рамене.

— Не познавам Уинтроу. Но знам следното: когато обстоятелствата са подходящи, хора, от които не си го очаквал, вършат необичайни неща. Когато бремето на света е зад тях, развоят на събитията и самото време ще се напаснат така, че да се случат невероятни неща. Огледай се около себе си, Брашън. Движиш се толкова близо до центъра на вихъра, че не виждаш колко удивителни са заобикалящите ни обстоятелства. Биваме повлечени към кулминация във времето, критична точка на избора, където всяко бъдеще трябва да поеме в една или друга посока.

— Живите кораби се пробуждат за истинските си минали животи. Змиите, смятани за мит, когато си бил момче, сега се приемат за нещо нормално. Змиите говорят, Брашън, говорят с Парагон, а Парагон говори с нас. Кога за последно човечеството призна интелигентността на друга раса от същества? Какво ще означава за децата и внуците ти? Хванат си в мощен вихър от събития, чиято кулминация ще се състои в промяната на курса на света. — Тя снижи гласа си, усмивка докосна устните ѝ. — И всичко, което ти можеш да възприемеш, е, че си далеч от Алтея. Загубата на спътницата на един мъж може да бъде ключовият задействащ механизъм, който да определи събитията от тук нататък. Не виждаш ли колко странно и прекрасно е това? Че цялата история се крепи на прищявка на човешкото сърце?