![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде ще отидем?
— Обратно в моята провинция, Северна Тали. Там ще бъдем в безопасност. Разбира се, че ще има някакви наказания. Прореждане на аристокрацията. Налагане на парични глоби. Ще измъкнат пари, за да отслабят Тали. Предполагам обаче, че това ще е най-лошото.
— А аз, маркиз? Аз какво ще правя?
Лицето на мъжа почервеня и той се обърна настрани.
— Това би трябвало да е очевидно… Гелел. Вие ще бъдете маркиза. Моя съпруга.
Гелел усети, че й трябва стол. Какво? Как смее! Първо ще умра! Тя захвърли чашата настрани.
— И сега какво? Ще ме съборите на леглото? Ще ме насилите?
Тя плъзна ръка в наметалото, за да е близо до ножа.
— Нищо тъй мелодраматично, уверявам ви. Не, с времето ще се убедите. Ще видите съюза на нашите семейства като политическата необходимост, която той представлява. Не се съмнявам, че разбирате това.
Той се обърна към масата и остави чашата си.
— В това поколение се провалихме, но може би нашите синове или дъщери, или пък техните…
Той отново я погледна, а грубите му черти се смекчиха.
— Знам… аз… аз не съм това, за което сте мечтали. Помислете си внимателно обаче. Това е за добро.
Той махна към входа.
— И не опитвайте никакви глупости. Разбира се, че сте под охрана заради собствената ви безопасност. Лека нощ.
Жадуваше да хвърли по него чашата с вино, след като той излезе. Щом платненият навес падна, тя се стовари в най-близкия стол. Къде можеше да отиде? Какво щеше да прави? Тя бе негов затворник! Размърда се и отиде до масата за вино. Може би щеше да може да събере храна и да се измъкне отзад. Някакво движение зад нея я накара да се извърне, а ръката й се озова при камата. Молк. Той се измъкваше изпод плата на шатрата, където тя бе хвърлила чашата.
— Виждам, още сте строга към посудата — изрече той, докато разглеждаше строшената чаша.
— Къде беше? — изсъска тя.
Човекът завъртя изпъкналите си очи, а устата му се отвори.
— Наоколо. Слушах. Гледах.
— Ама че телохранител си и ти! Та аз съм пленница!
— Говори тихо — предупреди той. — Досега беше в безопасност, нали така?
— Досега!
— Точно така. Сега обаче се притеснявам, че ще опиташ нещо глупаво.
— Аз?
— Да. Като това да избягаш веднага, без да обмислиш нещата.
Тя снижи още повече гласа си и зашепна предпазливо:
— Няма какво да се обмисля.
— А, има.
Молк отиде до масата, избра си резен пушено месо и си сипа чаша вино.
— Защо ти да си човекът, който си тръгва? — невинно запита той.
— Моля…?
Той се обърна към нея и сви рамене.
— Бих могъл да го направя да прилича на работа на Нокътя…
Гелел зяпна, а ръката й падна от камата. Да го направя да прилича на… Десембрий, не! Ама че ужасно предложение! Повдигна й се и обърса длани в дрехата си.
— Какво ужасно нещо предлагаш.
Той се намръщи замислено.
— Да, смятам, че ще бъде най-добре да чакаш, докато се омъжиш. Тогава го убий.
— Нямах това предвид! — викна тя и се плесна с ръка по устата. Молк я слушаше, вирнал глава. Миг по-късно той отпъди всякакви притеснения.
— Не? Наистина? Да, разбира се, мъчнотията е, че човекът вече е женен.
— Какво?
— О, да…
— Тогава какво…
Скръбно свиване на рамене.
— Е, нейната кръв изобщо не е синя колкото твоята…
— Не би…
Молк отпи от виното си.
— Честолюбив мъж е нашият маркиз.
— Твърде много се наслаждаваш на това, Молк — през стиснати зъби изсъска Гелел.
Той се приближи и още повече сниши глас.
— Това правя, Гелел. В него ме бива. То е моя работа… Сега си изправена пред важен избор. Голямо разклонение в житейския ни път, така да се каже. Искаш ли да останеш в играта, или ще излезеш от нея? Кое да бъде?
Гелел почти каза веднага, че иска да излезе, ала едно гласче прошепна: А какви са всъщност нарежданията му от Амарон по отношение на мен? Да ме охранява, а при невъзможност… да ме убие? Това ли има предвид под „вън“? Тя се отдалечи и отговори:
— Трябва да помисля.
После се обърна с извадена и готова кама.