В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Това, както и фактът, че ще трябва да ги остави в мрака и мръсотията, за да иде до Стърлинг и да се унижава да моли Чарлс, напълно обясняваше изражението му — на човек, който тъкмо е закусил с натрошено стъкло.
Младия Саймън мълчеше смръщен.
— Аз ще дойда с теб при Негово Височество — заяви рязко той.
— Така ли? — Джейми се озърна изненадан към него и присви очи. — Защо?
Саймън се усмихна леко.
— Защото сме една кръв. Или си мислиш, че се опитвам да ти отмъкна хората като истински Фрейзър?
— Ще ги отмъкнеш ли?
— Бих могъл — отвърна Саймън искрено, — ако смятах, че ще ми донесе някаква полза. Но едва ли. Нямам желание да се бия с Макензи — или с теб. — Усмивката му се разшири. — Колкото и да е богат, Лалиброх е далеч от Боли и ще е много трудно да го удържа със сила или със съдебни дела. Казах го на баща си, но той не искаше да чуе.
Младият мъж поклати глава и нагласи колана на кръста си.
— Ще има достатъчно плячка в тази война, но за да се повтори победата от Престън, ще е нужен всеки войник. Ще дойда с теб — повтори твърдо.
Джейми кимна и се усмихна.
— Благодаря ти, Саймън. Това ще от полза.
Саймън кимна.
— Да, няма е зле да помолиш и Дугал Макензи да дойде. Той е в Единбург.
— Дугал Макензи? — вдигна вежди Джейми. — Да, сигурно няма да навреди, но…
— Да навреди ли? Човече, какво говориш? Дугал Макензи е най-големият любимец на принц Чарлс. — Саймън се изтегна в креслото и погледна подигравателно племенника си.
— Как така? — попитах аз. — Какво толкова е направил? — Дугал беше довел двеста и петдесет въоръжени мъже да се бият за Стюарт, но други вождове бяха допринесли с много повече.
— Десет хиляди паунда — рече Саймън, наслаждавайки се на всяка дума. — Десет хиляди паунда в злато. Толкова положи Дугал Макензи в краката на своя суверен. И това не остана незабелязано — добави той. — Камерън току-що ми каза, че Чарлс свършвал парите от испанците, а от английските му привърженици идвали съвсем малко. Десетте хиляди от Дугал щели да осигурят оръжие и храна за армията поне за още няколко седмици, а с малко късмет дотогава щял да получи още от Франция. — Най-сетне осъзнал, че безразсъдният му братовчед отвлича прекрасно вниманието на англичаните, Луи неохотно се беше съгласил да кихне малко пари. Но те още не бяха дошли.
Взирах се в Джейми, изглеждаше смаян. Откъде, за бога, Дугал Макензи беше взел толкова пари? Внезапно си спомних, че бях чувала тази сума да се споменава и преди — в ямата в Крейнсмюир, където прекарах три безкрайни дни и нощи в очакване да бъда съдена за вещерство.
— Гейлис Дънкан! — възкликнах аз. Изтръпнах при спомена за онзи разговор, проведен в смрадливия мрак. Тук, в салона, беше топло, но аз се загърнах по-плътно с наметалото.
„Събрала съм почти десет хиляди паунда — каза ми Гейлис, докато се хвалеше как е ограбвала покойния си съпруг. Артър Дънкан, данъчен инспектор на окръга, когото беше отровила. — Десет хиляди паунда за каузата на якобитите. Когато дойде въстанието, ще знам, че съм помогнала.”
— Тя ги открадна — казах аз, ръцете ми трепереха при мисълта за Гейлис Дънкан, обвинена във вещерство и умряла сред пламъците под клоните на една калина. Гейлис Дънкан, която бе успяла да избяга от смъртта, докато роди детето, което бе заченала от своя любовник — Дугал Макензи. — Тя ги открадна и ги даде на Дугал; или той ги е взел от нея, не знам точно. — Изправих се и закрачих напред-назад пред огъня. — Копеле! Значи затова беше в Париж преди две години!
— Какво? — Джейми ме гледаше смръщен, а Саймън ме зяпаше с отворена уста.
— Ходил е при Чарлс Стюарт. Отишъл е да разбере дали Чарлс възнамерява да започне метеж. Може би му е обещал парите още тогава, може точно това да е накарало Чарлс да дойде в Шотландия — обещаните пари на Гейлис Дънкан. Но Дугал не е можел да му ги даде открито, докато Колъм е бил жив — Колъм щеше да задава въпроси. Той беше твърде честен човек, за да се възползва от крадени пари, без значение кой ги е откраднал.
— Разбирам — кимна Джейми, притворил очи. — Но сега Колъм е мъртъв и Дугал Макензи е любимецът на принца.
— Което е само в твоя полза, както вече казах — обади се Саймън, явно подразнен от разговора за хора, които не познава, и неща, които почти не разбира. — Върви при него; сигурно е в „Края на света” по това време на деня.