![В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/2/v-kapana-na-vremeto-bg-download.jpg)
В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Гласът на Джак Рандал ме откъсна от мислите.
— Желая ви приятен ден, мадам — каза той, официален както винаги, но красивите му черти не изразяваха и капка топлина, когато се поклони, преди да си тръгне.
— Благодаря — казах на Алекс Рандал и изчаках Джонатан да се спусне по дългото вито стълбище, преди и аз да изляза. — Много благодаря.
Той кимна. Сенките под очите му бяха потъмнели още повече. Поредната неспокойна нощ.
— Няма защо — отвърна простичко. — Предполагам, че ще ми оставите някакви лекарства? Вероятно няма да ви видя скоро.
Спрях, поразена от предположението му, че ще отида лично в Стърлинг. Точно това исках да направя с цялото си същество, но трябваше да се грижа за хората в Тулбут.
— Не зная, но ще ви оставя лекарства.
Тръгнах бавно към моето жилище, мислите се въртяха в главата ми. Явно трябваше да изпратя вест на Джейми веднага. Вероятно по Мърто. Джейми щеше да ми повярва, разбира се, но дали щеше да убеди лорд Джордж, херцог Пърт или другите командири?
Не можех да му кажа откъде знам това, а дали командирите щяха да повярват на думите на една жена? Дори толкова популярна жена, която уж има свръхестествени сили? Внезапно си спомних за Мейзри и потреперих. Това е проклятие — беше казала тя. Да, но какъв избор имах? Имам силата само да кажа каквото знам. Да, и аз я имах, но щях ли да рискувам да я използвам.
За моя изненада вратата на малката ми стая беше отворена и вътре се чуваше някакъв шум. Бях складирала върнатото оръжие под леглото си, а когато там се препълни, започнах да редя мечове и ножове до камината. Накрая почти не остана място на пода, освен малко квадратче, където бе постелята на Фъргъс.
Спрях на стълбите, смаяна от сцената, която се виждаше през отворената врата. Мърто седеше на леглото и раздаваше оръжия на мъжете, които изпълваха стаята до пръсване — мъжете от Лалиброх.
— Мадам! — обърнах се и видях Фъргъс до лакътя ми, ухилен до уши — квадратните зъбчета стърчаха на изпитото му лице. — Мадам! Не е ли прекрасно? Милорд е успял да издейства помилване за хората си. Един куриер дойде от Стърлинг тази сутрин със заповед да ги освободят и трябва веднага да отидем при милорд в Стърлинг!
Прегърнах го усмихната.
— Наистина е прекрасно, Фъргъс. — Неколцина от мъжете ме забелязаха, започнаха да се обръщат усмихнати към мен и да подръпват другарите си за ръкавите. В малката стая цареше въодушевление. Мърто, щръкнал на леглото като гномски крал върху гъба, ме видя и се усмихна — изражението, което го преобразяваше до неузнаваемост.
— Господин Мърто ли ще отведе хората до Стърлинг? — попита Фъргъс. Той също беше получил един къс меч и сега се упражняваше да го вади от ножницата.
Срещнах погледа на Мърто и поклатих глава. Все пак, казах си, щом Джени Камерън беше повела хората на брат си към Гленфинан и аз можех да поведа хората на съпруга си към Стърлинг. И нека само лорд Джордж и Негово Величество посмеят да не приемат на сериозно новините, които им носех лично.
— Не — отвърнах. — Аз ще го направя.
43
ФОЛКЪРК
Усещах хората в мрака наоколо. До мен вървеше гайдар; чувах как гайдата проскърцва под мишницата му и виждах очертанията на ручилата зад него. Те помръдваха при всяка негова крачка, все едно носеше малко, унило борещо се в хватката му животно.
Познавах го, казваше се Лабриун Макиън. Гайдарите на клановете се редуваха да възвестяват утрото в Стърлинг и обикаляха лагера с ритмична крачка, за да стигне воят на гайдата до всички палатки и да ги призове за битката на новия ден.
Вечерта отново излизаше гайдар — вървеше бавно из двора и лагерът замираше, за да слуша, гласовете притихваха, докато сиянието на залеза изтляваше. Пискливият звук призоваваше сенките над полето и когато секнеше, нощта беше паднала.
Вечер или сутрин Лабриун Макиън свиреше със затворени очи, пристъпваше бавно и сигурно през двора, притиснал с лакът меха, а пръстите му играеха по дупките в дървото. Въпреки студа понякога сядах да го погледам и да оставя звукът да забие копията си в сърцето ми. Макиън вървеше напред-назад, забравил за всичко друго, обръщаше се на пета и изливаше цялото си същество през гайдата.
Имаше малки ирландски гайди, с които се свиреше на закрито, и големи северняшки гайди, които звучаха на угощения или призоваваха воините от клановете да се строят или да влязат в битка. Макиън свиреше на голяма северняшка гайда.