В капана на времето [bg]

— Аз съм виновен, лейди — каза той още щом ме видя. — Трябваше да се сетя да накарам мъжете да се движат на групи по двама-трима, а не всички заедно. Страх ме беше да не изгубя някого; повечето не са се отдалечавали на пет мили от дома си досега.

— Не се обвинявай. Доколкото чух, е било просто лош късмет. Не се тревожи; Джейми отиде при принца в Стърлинг и ще ви измъкне бързо.

Той кимна и изморено отметна кичур коса. Беше мръсен, раздърпан и като че ли малко смален, не беше едрият корав ковач, когото познавах. Все пак се усмихна и ми благодари за храната.

— Не ни е излишна. Тук ни дават само помия. А дали… — Поколеба се. — А дали ще успеете да донесете няколко одеяла, милейди? Не бих молил, но четирима имат треска и…

— Ще го уредя.

Излязох от затвора, като се чудех как точно ще го уредя. Голяма част от армията беше на юг, за нападението над Англия, но Единбург още беше окупиран. С толкова войници, офицери и всякакви други хора, стоките не достигаха и наличните бяха много скъпи. Одеяла и дебели дрехи се намираха, но на огромна цена, а аз разполагах едва с десет шилинга.

В Единбург имаше един банкер, господин Уотърфорд, който навремето беше правил инвестиции в Лалиброх, но Джейми бе изтеглил всичките си средства от банката му преди месеци, защото се страхуваше, че могат да бъдат конфискувани от англичаните. Обърна парите в злато, част от тях изпрати на Джаред във Франция на отговорно пазене, а останалите скри в къщата в Лалиброх. Така че аз нямах достъп до тях в момента.

Спрях на улицата да помисля, тълпата кипеше около мен. Нямах пари, но имах ценни вещи. Кристалът, който Раймон ми беше дал в Париж — сам по себе си той не беше скъп, но златният обков и верижката бяха. Венчалните ми пръстени — не, не можех да се разделя с тях дори временно. Но перлите… бръкнах в джоба си, за да напипам огърлицата, която Джейми ми беше дал в деня на сватбата ни. Тя беше зашита в шева на полата ми.

Усетих я, неправилните зрънца на сладководните перли бяха твърди и гладки под пръстите ми. Не бяха така скъпи като ориенталските, но огърлицата беше красива, със златни филигранни дискчета между всяка перла. Беше принадлежала на Елън, майката на Джейми. Реших, че тя би искала огърлицата да бъде използвана за хората от Лалиброх.