Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » В капана на времето [bg]
В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В капана на времето [bg]

Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Пътуване във времето... Впечатляваща съвременна героиня и пленителен романтичен герой... Изключителна смесица от история и фантазия, в която авторката, също като героинята си, показва забележителна комбинация от богато въображение и здрав разум. Диана Габалдон изтъкава вликолепна приказка с нишки от историята и митовете. 
1 ... 292 293 294 295 296 297 298 299 300 ... 362
Перейти на страницу:

— Това е простатата при мъжете — казах аз, — тя е увита около уретрата — тръбичката, която излиза от пикочния мехур. — Оформих с пръстите на дясната ръка кръгче около левия си показалец. — Когато простатата се възпали или увеличи, това се нарича простатит. Тя притиска уретрата. — Свих кръгчето около пръста си — и прекъсва изтичането на урината. Много често се случва при по-възрастните мъже. Разбрахте ли?

Лейди Франсис, която не бе успяла да впечатли баща си с мнението си относно възпитаните разговори на вечеря, трескаво шепнеше нещо на по-младата си сестра и двете ме гледаха с по-силно подозрение от обичайното.

Лорд Ловат беше заинтригуван от моята демонстрация.

— Ясно — рече той. Котешките очи се присвиха, загледани в пръстите ми. — Като си толкова веща, знаеш ли какво трябва да се направи?

Замислих се. Всъщност не бях виждала — камо ли да лекувам — случай на простатит, тъй като не се срещаше сред младите войничета. Все пак бях чела по въпроса и помнех какво е лечението, защото то предизвика голямо оживление сред обучаващите се сестри, които се взираха с ужас и интерес в илюстрациите в учебника.

— Ами да, като се изключи операцията, могат да се направят две неща. Можете да вкарате метална пръчка през пениса до пикочния мехур, за да отворите уретрата — забих палец през кръгчето, — или да масажирате самата простата, за да спадне подуването. През ректума.

Чух задавен звук до мен и се озърнах към Джейми. Очите му още бяха приковани в чинията, но червен прилив пълзеше по шията му и връхчетата на ушите му пламтяха. Той потрепери леко. Огледах масата и видях много изумени погледи, вперени в мен. Лейди Франсис, Ейлин и другите жени ме гледаха с най-различни изражения — от любопитство до отвращение, а мъжете бяха единодушни в ужаса си.

Изключение на тази обща реакция правеше самият лорд Ловат, който потъркваше замислено брадичката си с притворени очи.

Изсумтя и рече:

— Голям избор, няма що. Да си набучиш пръчка в чепа или да ти бъркат с пръст в задника, а?

— По-добре с два или три пръста. Няколко пъти. — Усмихнах му се благоприлично.

— О… — Той отвърна на усмивката и бавно вдигна поглед. Втренчи в мен сините си очи, в които блестеше подигравка и предизвикателство.

— Това звучи… обнадеждаващо — каза той тихо. Скосените очи се плъзнаха към ръцете ми. — Имаш хубави ръце, скъпа моя. Добре поддържани и с такива дълги и тънки пръсти.

Джейми свали своите под масата с трясък и стана. Наведе се и почти завря лице в дядо си.

— Ако имаш нужда от подобни услуги, дядо — рече той. — Аз ще се погрижа лично. — Разпери ръце на масата — огромни, с дълги, дебели като дулото на пищов пръсти. — Няма да е голямо удоволствие да си навирам пръстите в косматия ти дърт задник, но мой синовен дълг е да те спася от опасността да се взривиш във фонтан от пикня, нали?

Франсис изквака тихо.

Лорд Ловат огледа с неприязън внука си, после се надигна бавно от масата.

— Не се тревожи — рече рязко. — Ще накарам някоя слугиня да го направи. — Махна към останалите, за да продължим вечерята. До вратата спря и огледа замислено едно младо момиче, което носеше поднос с нарязан фазан. Тя се ококори и се извърна да се промъкне покрай него.

След оттеглянето на Негово Благородие на масата настъпи пълна тишина. Младия Саймън ме гледаше с отворена уста. После се озърна към Джейми и я затвори. Прокашля се и рече:

— Би ли ми подал солта, ако обичаш?

*  *  *

— … и поради моята прискърбна немощ, която ме възпрепятства да се присъединя лично към Негово Височество, аз изпращам своя син и наследник, за да докажа предаността си — не, не, пиши „почитта” — за да докажа почитта, която отдавна храня към Негово Величество и Ваше Височество. — Лорд Ловат замълча, смръщен на тавана.

— А какво ще му изпратим, Гидиън? — попита секретаря си. — Нещо скъпо, но не чак толкова, че после да не мога да кажа, че е било просто знак на внимание.

Гидиън въздъхна и попи лицето си с носна кърпа. Едър мъж на средна възраст с оредяваща коса и червени бузи, той трудно понасяше топлината в спалнята.

— Пръстенът, който Ваше Благородие получи от граф Map? — предложи той, но без големи надежди. Пот се стече от двойната му брадичка по писмото и той усърдно попи петното с ръкав.

— Не е достатъчно скъп — прецени лорд Ловат — и събужда твърде много политически асоциации. — Обсипаните с петна пръсти потупаха по покривката на леглото.

Стария Саймън умееше да постига правилния ефект. Той беше с най-хубавата си нощна риза и седеше в леглото. До него имаше поднос с внушителен набор лекарства и бе под грижите на личния си лекар, доктор Мензис — дребен, късоглед човек, който винаги ме гледаше с огромно съмнение. Предполагам, че старецът не се доваряваше на въображението на Младия Саймън и беше устроил тази живописна картина, за да може неговият наследник с чиста съвест да докладва на принц Чарлс, че здравето на лорд Ловат е много крехко.

1 ... 292 293 294 295 296 297 298 299 300 ... 362
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)