В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е простатата при мъжете — казах аз, — тя е увита около уретрата — тръбичката, която излиза от пикочния мехур. — Оформих с пръстите на дясната ръка кръгче около левия си показалец. — Когато простатата се възпали или увеличи, това се нарича простатит. Тя притиска уретрата. — Свих кръгчето около пръста си — и прекъсва изтичането на урината. Много често се случва при по-възрастните мъже. Разбрахте ли?
Лейди Франсис, която не бе успяла да впечатли баща си с мнението си относно възпитаните разговори на вечеря, трескаво шепнеше нещо на по-младата си сестра и двете ме гледаха с по-силно подозрение от обичайното.
Лорд Ловат беше заинтригуван от моята демонстрация.
— Ясно — рече той. Котешките очи се присвиха, загледани в пръстите ми. — Като си толкова веща, знаеш ли какво трябва да се направи?
Замислих се. Всъщност не бях виждала — камо ли да лекувам — случай на простатит, тъй като не се срещаше сред младите войничета. Все пак бях чела по въпроса и помнех какво е лечението, защото то предизвика голямо оживление сред обучаващите се сестри, които се взираха с ужас и интерес в илюстрациите в учебника.
— Ами да, като се изключи операцията, могат да се направят две неща. Можете да вкарате метална пръчка през пениса до пикочния мехур, за да отворите уретрата — забих палец през кръгчето, — или да масажирате самата простата, за да спадне подуването. През ректума.
Чух задавен звук до мен и се озърнах към Джейми. Очите му още бяха приковани в чинията, но червен прилив пълзеше по шията му и връхчетата на ушите му пламтяха. Той потрепери леко. Огледах масата и видях много изумени погледи, вперени в мен. Лейди Франсис, Ейлин и другите жени ме гледаха с най-различни изражения — от любопитство до отвращение, а мъжете бяха единодушни в ужаса си.
Изключение на тази обща реакция правеше самият лорд Ловат, който потъркваше замислено брадичката си с притворени очи.
Изсумтя и рече:
— Голям избор, няма що. Да си набучиш пръчка в чепа или да ти бъркат с пръст в задника, а?
— По-добре с два или три пръста. Няколко пъти. — Усмихнах му се благоприлично.
— О… — Той отвърна на усмивката и бавно вдигна поглед. Втренчи в мен сините си очи, в които блестеше подигравка и предизвикателство.
— Това звучи… обнадеждаващо — каза той тихо. Скосените очи се плъзнаха към ръцете ми. — Имаш хубави ръце, скъпа моя. Добре поддържани и с такива дълги и тънки пръсти.
Джейми свали своите под масата с трясък и стана. Наведе се и почти завря лице в дядо си.
— Ако имаш нужда от подобни услуги, дядо — рече той. — Аз ще се погрижа лично. — Разпери ръце на масата — огромни, с дълги, дебели като дулото на пищов пръсти. — Няма да е голямо удоволствие да си навирам пръстите в косматия ти дърт задник, но мой синовен дълг е да те спася от опасността да се взривиш във фонтан от пикня, нали?
Франсис изквака тихо.
Лорд Ловат огледа с неприязън внука си, после се надигна бавно от масата.
— Не се тревожи — рече рязко. — Ще накарам някоя слугиня да го направи. — Махна към останалите, за да продължим вечерята. До вратата спря и огледа замислено едно младо момиче, което носеше поднос с нарязан фазан. Тя се ококори и се извърна да се промъкне покрай него.
След оттеглянето на Негово Благородие на масата настъпи пълна тишина. Младия Саймън ме гледаше с отворена уста. После се озърна към Джейми и я затвори. Прокашля се и рече:
— Би ли ми подал солта, ако обичаш?
— … и поради моята прискърбна немощ, която ме възпрепятства да се присъединя лично към Негово Височество, аз изпращам своя син и наследник, за да докажа предаността си — не, не, пиши „почитта” — за да докажа почитта, която отдавна храня към Негово Величество и Ваше Височество. — Лорд Ловат замълча, смръщен на тавана.
— А какво ще му изпратим, Гидиън? — попита секретаря си. — Нещо скъпо, но не чак толкова, че после да не мога да кажа, че е било просто знак на внимание.
Гидиън въздъхна и попи лицето си с носна кърпа. Едър мъж на средна възраст с оредяваща коса и червени бузи, той трудно понасяше топлината в спалнята.
— Пръстенът, който Ваше Благородие получи от граф Map? — предложи той, но без големи надежди. Пот се стече от двойната му брадичка по писмото и той усърдно попи петното с ръкав.
— Не е достатъчно скъп — прецени лорд Ловат — и събужда твърде много политически асоциации. — Обсипаните с петна пръсти потупаха по покривката на леглото.
Стария Саймън умееше да постига правилния ефект. Той беше с най-хубавата си нощна риза и седеше в леглото. До него имаше поднос с внушителен набор лекарства и бе под грижите на личния си лекар, доктор Мензис — дребен, късоглед човек, който винаги ме гледаше с огромно съмнение. Предполагам, че старецът не се доваряваше на въображението на Младия Саймън и беше устроил тази живописна картина, за да може неговият наследник с чиста съвест да докладва на принц Чарлс, че здравето на лорд Ловат е много крехко.