В капана на времето [bg]

— Сигурно дядо ти разчита, че принц Чарлс няма да ги преброи лично — казах цинично. — Опитва се да получи повече, отколкото е заслужил.

— Да, но имената им ще бъдат вписани в армейските регистри, когато стигнат в Единбург — рече смръщен Джейми.

Последвах го бавно. Конят ми беше на двайсетина години и бе способен единствено на умерен тръс. Този на Джейми беше доста по-жизнен, макар че не можеше да се мери с Донас. Огромният жребец беше останал в Единбург, защото принц Чарлс искаше да го язди при тържествени случаи. Джейми някак беше склонил, защото се съмняваше, че Стария Саймън ще пропусне възможността да отмъкне великолепен жребец като Донас.

Ако се съдеше по колоната пред нас, не беше сбъркал в преценката си. Сега Джейми яздеше до писаря на Младия Саймън и като че ли започна разгорещен скандал. Джейми се наведе от седлото, сграбчи юздите на писаря и издърпа коня му от колоната към края на калния път.

Двамата слязоха и се изправиха един срещу друг, готови за свада. Младия Саймън видя това, слезе от коня си и даде знак на останалите да продължат. Последва голяма разправия; лицето на Саймън беше пламнало от ярост, писарят изглеждаше много угрижен, а Джейми размахваше разпалено ръце.

Гледах с интерес тази пантомима. Писарят сви примирено рамене, развърза торбата си от седлото, бръкна в нея и извади няколко листа пергамент. Джейми ги грабна и ги прегледа набързо. Извади един, пусна другите на земята и го завря в лицето на Саймън Фрейзър. Младата лисица изглеждаше стъписана. Взе документа и го погледна със смайване. Джейми го изтръгна от ръцете му, разкъса го по дължина, после на ширина и натъпка парчетата в спорана си.