Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
При съобщаването на цената долу се разнесе лек шум, но после в помещението се възцари обичайната обстановка. Петимата мъже седнаха на местата си. След около половин час пристигна келнер и донесе бележка. Подаде я на Лендер, който от своя страна я предаде на Мастерсън, за да я прочете.
— Имаме оферта — каза той — за сто хиляди крини, по една сребърна монета за крина от 20 литра, доставка на пристанището в Крондор в рамките на два месеца.
Ру бързо направи наум изчисления. Това правеше десет хиляди жълтици.
— Каква позиция? — попита Хюм.
— Петнайсет процента.
— Остави ме да позная — засмя се Кроули. — Това е от „Аместед“.
— Да — усмихна се Мастерсън.
— Пробват почвата — каза Кроули. — Подозират, че сме надушили нещо, и искат да разберат какво е. Той се пресегна, взе документа от Мастерсън и надраска върху него няколко думи. — Предлагам три процента за сто хиляди крини, по два медни петака за бушел, плюс седмична петпроцентова наказателна лихва за закъснение след срока от шейсет дни.
Мастерсън щеше да се задави с кафето си от смях.
— Ще изостриш любопитството им още повече.
— Нека се чудят.
— След време ще се запознаеш със собственика на „Аместед“ и с другите долу — обърна се Хюм към Ру. — Той винаги се опитва да подразбере за какво става дума, без да поема излишни рискове. Ако подуши криза, ще се опита да изкупи зърното сега — както казваме ние, още на зелено — и после ще го държи, докато цените нараснат достатъчно, когато вече сме изразходвали опциите си. Предлага ни цена, която знае, че ще отхвърлим, а ние му правим контраоферта, която също знаем, че няма да приеме.
— А защо не му предложите приемлива за него цена? — попита Ру.
— Какво имаш предвид? — попита Мастерсън.
— Имам предвид, че и неговите пари са златни, както и на всеки друг, а нас не ни интересува какво печели или губи той, ако си правим нашия бизнес. Ако можем да използваме този човек да предложи приемлива цена и да я приемем и ако новината за това се разпространи… — Ру вдигна рамене.
— Ти си печен млад хитрец, нали, Ейвъри? — Сбръчканото лице на Кроули се разтегна в усмивка.
Мастерсън протегна ръка и Кроули му върна бележката. Мастерсън я смачка и я хвърли, после каза на келнера да му донесе нов пергамент и перо. Донесоха ги и той бързо написа нова бележка.
— Съобщавам му какво бихме платили незабавно. Десет процента срещу половин сребърник за крина, доставена на пристанището в срок от шейсет дни. Гарантираме търговски обем до един милион златни монети, гарантиран със сто хиляди жълтици в наличност.
Старият Хюм правеше странни физиономии — май се опитваше да сдържи смеха си.
— Това е почти безценно. Това е точно каквото искаме да направим, но Аместед ще си помисли, че го лъжем, и ще се опита да отгатне какво всъщност мислим да направим.
Дадоха бележката на келнера и му казаха да я занесе на човека, който им беше изпратил предложението. След няколко минути дойдоха Дънкан и Даш с железния сандък.
— По-добре е незабавно да занесем това богатство в някоя счетоводна къща, преди бандитите да са ни подушили — каза Лендер.
Златото бе вложено, изброено и осчетоводено, а на Ру му бе дадено кредитно писмо за сумата от двайсет и една хиляди жълтици, което той предаде на Лендер. После се върнаха в кафенето.
През целия ден Мастерсън получаваше бележки с оферти, четеше ги, коментираше цените и пишеше отговори. Понякога просто се задоволяваше с едносричното „не“ и връщаше бележката на келнера.
В края на деня стана и заяви.
— Началото беше добро, господа. Утре ще се видим пак.
Ру слезе долу и откри, че Даш и Дънкан са прекарали целия ден в очакване на нареждания. Изруга се, че е такъв глупак. Тревогата за собствените му вложения бе завладяла съзнанието му изцяло и той съвсем бе забравил за транспортния бизнес, който ръководеше.
— Бързо отиди в офиса и кажи на Язон, че идвам — нареди той на Даш.
Когато младият благородник тръгна, Ру се обърна към Дънкан.
— Защо не се огледаш за две хубави стаи за теб и за Луис? Сметките ни са наред и мога да си позволя да ви настаня в много по-добри жилища.
— Веднага ще се заема — ухили се Дънкан. — Но ако ще трябва да прекарваме времето си с важни хора, братовчеде, би трябвало да помислим за гардероба си.
За пръв път в живота си Ру се почувства опърпан, но успя само да каже:
— Утре.
Дънкан излезе. Ру също се накани да си тръгне, но изведнъж чу глас от съседната маса.