Хиляда и една нощ. Том II

Поспри и разказа послушай за любовта ми как се случи!         Как ме обсипа със стрели,         как нежен взор ме покори, как омагьоса ме страстта и не помогна хитростта,         как като огън буен лумна —         пред меча остър паднах шумно! В красива зърнах я градина и поздравих я, като минах.         На поздрава ми отговори —         снагата кръшна стан разтвори. „Ти как се казваш?“ — питах аз пред красотата и в захлас.         „Зейн ал-Мауасиф!“ — отговори.         Помислих — името безспорно         на красотата отговори! И в миг страстта се разбушува — мъж като мене колко струва!         Тя рече: „Нещо ми шепти,         че скришом ме желаеш ти! Затуй пари ти наброи ми — и повече от туй, що имам!         От тебе дрехи искам скъпи —         в коприни цял живот да стъпвам! И мускус — четвърт дай кантар, той за нощта ни ще е дар!         Ахати, бисери, рубини —         да им се чуди, който мине, платина, злато и брилянти да бляскат в нощите омайни!“         Аз проявих безкрай търпение         и съчетах го с много рвение. Тя ме покани в свойта стая — получих всичко най-накрая!         Ако ме някой укори,         ще кажа аз: Човече, спри! Виж й косите — като нощ, виж погледа й — остър нож,         на бузи розата цъфти,         в очите пламък чист пламти, клепачът й е като меч, от там наднича смел стрелец,         устата лъха с аромат         на старо вино и мускат, във нея — бяла огърлица от бисери блестящи, чисти,         а шията — като газела,         източена и безпределна, гърдите — мрамор сякаш бял, на тях — зрънца от твърд метал,         магия е снагата тънка,         коремът — гънка подир гънка, под него — сладост неизпита, надежди там безброй са скрити,         тя се разцепва и повдига —         там царски трон щастлив се вдига! Тя властно сякаш призовава връз него тяло да изправя,         между колони две прекрасни         да се кача със лудост страстна! Аз още нещо ще опиша — ще слушат, без дори да дишат         мъжете… Крайчец се подава —         той амулет за страст остава, между камилски устни свити око червено там е скрито…         И стигнеш ли до него там,         обхванат в безпокоен плам, ще те посрещне то горещо, възрадвано от тази среща,         ще се разтвори доброволно —         напразно храброст търсиш волна! Понякога пък те посреща с брадата мека и гореща,         тя не отблъсва, а те мами         със удоволствия отбрани! В Зейн ал-Мауасиф то така е — и съвършено, и безкрайно!         Дойдох при нея вечерта,         получих пълна сладостта! Нощта отхвърли си покрова — ще чакам пак нощта ни нова!         Най-хубавата беше нощ         в живота ми, но като с нож отсече я за миг зората… Пак черен поглед искри мята…         О, светлина на тез очи,         ела ми пак — и замълчи!…