Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Защо си будна? — попита той строго, след като затвори вратата и метна няколко цепеници в огъня. — И защо вратата беше отворена?
— Днес имах гостенка — отвърна Кити многозначително.
— И какво от това?
Явно нямаше да я попита кой е идвал, а това разваляше всичко.
— Госпожа Морган — натърти Кити и го погледна като своенравно дете.
— Тъкмо се чудех кога ли ще се изтърси — беше единственото, което каза Ричард.
— Не искаш ли да знаеш какво стана?
— Не. Хайде, лягай и заспивай.
Тя се отпусна върху кревата и се сви на кълбо — усещаше, че е уморена, и сигурно щеше да се унесе веднага.
— Знам, изоставил си я — рече вече в просъница. — Клетата жена, клетата жена.
Ричард изчака, докато Кити заспи, и се преоблече в ризата, с която спеше. Дървеният материал за пристройката се трупаше, тая събота той смяташе да докара и камъните за основата. До месец щеше да се отърве от момичето, поне нямаше да му досажда в стаята, където спеше. Щеше да направи на пристройката и врата, от която да се излиза навън, а на вратата за стаята щеше да сложи резе, което смяташе да вземе от Фриман. Тогава вече отново можеше да си позволи свободата да спи гол и сам да си е господар. Кити. Беше родена през 1770-а, същата година, както и невръстната Мери. „Аз съм стар глупак, а тя е млада глупачка.“ Призна си го и последното, което видя, преди умората да надделее и да потъне в сън, беше свитото на кравай момиче върху съседното легло. Кити не се помръдваше, не издаваше и звук. Не хъркаше.
— Какво е „педал“ и „обратен“? — попита го тя на другия ден, когато Ричард се прибра на обяд да хапне нещо топло.
Той се задави със залъка, закашля се — наложи се Кити да го удари по гърба и да му даде да пийне вода.
— Извинявай — простена Ричард с насълзени очи. — Та какво ме питаше?
— Какво е обратен?
— Нямам никаква представа. Защо питаш? Лизи Лок ли ти е казала нещо? Тя ти го каза, нали? — подвикна Ричард, свъсен като буреносен облак.
— Лизи Лок ли?
— Госпожа Морган.
— Така ли се казва? Какво странно съчетание! Лизи Лок. Зарязал си я, нали?
— Като начало никога не съм бил с нея — натърти той, отклонявайки вниманието на момичето от обратните.
Очите на Кити блеснаха, очаровани.
— Но все пак си се оженил за нея.
— Да, в Порт Джаксън. Домъчня ми за нея и от най-благородни подбуди направих нещо, за което съжалявам горчиво.
— Ясно — рече Кити така, сякаш наистина й беше ясно. — Според мен често правиш от благородни подбуди неща, за които после съжаляваш. Например за мен.
— Защо реши, Кити, че съжалявам за теб?
— Наруших ти спокойствието — промълви искрено девойчето. — Надали си искал да взимаш слугиня, просто майор Рос е казал, че трябва да подслоните по една от нас. Изпречих ти се пред очите и ти реши да прибереш мен. — Нещо в очите на Ричард я накара да замълчи, тя понаведе главица и го погледна замислено. — И без мен си живял добре — допълни с плах гласец. — Живял си добре без мен.
В отговор той се изправи и занесе паницата и лъжицата при долапа.
— Няма такова нещо — рече й с усмивка, от която й се сви сърцето, — животът никога не е добър, докато не свърши. Пък и когато Бог ми праща дарове, никога не ги отказвам.
— Кога ще се прибереш? — изкрещя Кити на гърба му, който се отдалечаваше.
— Рано, със Стивън — викна той в отговор, — извади картофи.
Ето какъв беше животът: да вадиш картофи.
Всъщност обаче на Кити й беше хубаво в градината и тя с радост работеше там, стига да можеше да се откопчи от оная проклета свиня, от която глава не можеше да вдигне. Беше дошла вече бременна от държавния нерез и беше ненаситна като стръвница. Ако беше запазила достатъчно здрав разум, за да се запита какво означава да си излежава присъдата, преди Ричард да й го беше обяснил — тя за нищо на света не би предположила, че ще се грижи за четиринога проклетия като лакомата Огъста. Ричард вечно се губеше някъде и момичето трябваше само да се научи какво е да вземеш брадвата и да насечеш палмови и папратови стебла, да обелиш кората и да дадеш ярмата на Огъста, която на мига излапваше всичко до шушка. Освен това Кити носеше от плевнята кошове царевица и баеше някакви бабешки магии от Кент на царевицата в тяхната нивичка, за да расте още по-добре. Щом животното сега нямаше насита, какво ли щеше да стане, когато родеше десетина прасенца?