Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Първият сблъсък щеше да е болезнен. Мнозина щяха да загинат още преди него.
Ала фронтовата линия трябваше да се удържи. Не биваше да се прекършва.
От вражеските редици проехтя заповед:
- Стрелци!
Простенаха обтегнати тетиви, насочени към първите мишени.
- Залп!
Дебели железни стрели заприщиха слънцето, спускайки се към летящата кавалерия.
Но руките, златисти и кафяви, и черни като нощта, се втурнаха крило до крило надолу, надолу, надолу от висините. И когато стрелите полетяха към земята, могъщите птици ги засякоха, поемайки смъртоносните им удари вместо армията под тях.
Много паднаха мъртви от небето.
И дори кралицата, предвождаща войската, изрева от гняв и мъка, когато птиците и ездачите им се сгромолясаха на земята. Над нея, вдигнала щит към небесата, една ездачка нададе боен рев.
Фронтовата линия не биваше да се прекършва.
Вещици от Железни зъби обърнаха уивърните си към тях, към руките, насочили се към уязвимите задни редици на врага.
В града, върху крепостните стени на Оринт една белокоса кралица изкрещя:
- Изтласкайте ги! Изтласкайте ги!
Уморени от битки вещици излетяха в небето на метли и зверове, вдигайки мечовете си. И се устремиха към фронтовата линия на въздушния легион, обръщащ силите си към руките. За да го смажат между двата свои легиона.
Моратските войници на окървавената земя насочиха копия, пики, мечове, всевъзможни оръжия към атакуващата кавалерия.
Само че тя беше неудържима.
Щитове от вятър, огън и черна смърт се спуснаха пред нея - и покосиха предните редици на Морат.
Повалиха войниците, готови за битка. Оголвайки онези зад тях, които още чакаха сигнал да вдигнат оръжията си.
И моратската войска се отвори широко за златната армия, която я връхлетя като огромна приливна вълна.
107
Роуан вилнееше задъхано сред редиците валгски войници, огласяни от писъците на умиращите. Недалеч Елин и Господаря на Севера сразяваха безпощадно моратското множество. Враговете се рояха около тях, но нито кралицата, нито еленът отстъпваха.
Огънят на Елин, макар и слаб, не позволяваше на войниците в слепите ѝ точки да им нанесат удар.
Дарганската кавалерия изтласкваше Морат назад, а над бойното поле воюваха руки и уивърни.
Зверове, пернати и люспести, се стоварваха на земята.
Ала Борте продължаваше да се бие над кралицата, бранейки я от Железни зъби, които веднага се устремиха към елена, изпъкващ като бял флаг сред черното море. Годеникът на Борте защитаваше единия им фланг, а Фалкан Енар, преобразен в рук - другия.
Яхнал неустрашимия си даргански кон, Роуан замахна с лявата си ръка и брадвата му запя. Една валгска глава се търкулна на земята, а той вече посичаше с меча си следващия враг.
Шансът не беше на тяхна страна въпреки старателното планиране преди битката. Но ако успееха да освободят града, да се прегрупират и да попълнят припасите си, преди Ераван и Майев да пристигнат, имаше надежда да победят.
Защото рано или късно Ераван и Майев щяха да се появят. И Елин несъмнено щеше да се възправи срещу тях. А Роуан нямаше да я остави сама.
Той надникна към кралицата. Беше си проправила път още по-напред и ги разделяха все повече и повече моратски войници. Роуан не биваше да се отдалечава от нея.
Някаква крочанка прелетя над тях и се заиздига нагоре, нагоре, нагоре - право към незащитения корем на един уивърн от легиона на Железни зъби.
Размахала меч, тя профуча светкавично по протежение на тялото му.
И след нея заваля кръв.
Звярът простена, разтваряйки криле в предсмъртна агония, и Роуан изпрати към него порив на вятъра си. Уивърнът се приземи в редиците на Морат с гръм, който подплаши дори неговия кон.
Когато потрепващите криле застинаха завинаги, когато Роуан укроти коня си и посече войниците, спуснали се към него, отново потърси Елин с очи.
Вречената му вече не беше наблизо.
Летеше напред като видение от злато и сребро. Толкова се беше отдалечила, че почти изчезваше от полезрението му. И Гавриел не се мяркаше наоколо.
Фенрис продължаваше да се бие от дясната му страна, а Лоркан - от лявата. Тъмен, смъртоносен вятър свистеше в ритъм с меча му.
Някога бяха просто роби на кралица, в чието име сееха смърт по света. Заедно надвиваха цели армии и опустошаваха цели градове.
През онези дни не го беше грижа дали ще си тръгне жив от някое далечно бойно поле. Дали кралствата рухваха или оцеляваха. Имаше заповеди и ги изпълняваше.
Но тук, днес... Елин не му беше дала заповед - не и друга, освен онази първата, която се бяха заклели да изпълняват до гроб: да бранят Терасен.