Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Зед кимна. Като магьосник, който някога бе работил с Изповедниците, разбираше по-добре от всеки друг, че след освобождаването на сила Изповедникът се нуждае от време за възстановяване. Никой не се възстановяваше по-бързо от Калан. Беше се случвало в екстремни ситуации изобщо да не почива, след като е използвала изповедническата си сила.
Калан бе по-силна от останалите в много отношения. Точно затова посестримите й Изповедници я бяха избрали за свой водач — за Майката Изповедник. Сега всички останали Изповедници бяха мъртви.
При все това използването на силата й бе изтощително не само физически, но и емоционално. Почти се равняваше на изтощение след проведена екзекуция.
Но не това бе най-лошото. Същината на изтощението й този път се състоеше в съзнаването на това, че се случва нещо зловещо и че е отнет животът на невинни хора. Калан, както и Ричард, не вярваше, че се касае за заблуден от виденията си човек. Тук имаше още нещо. Това, наред с необходимостта да използва силата си пред събралите се да празнуват хора, бе най-изтощителното за Калан.
Зед вдигна глава към внука си — Ричард познаваше прекрасно този поглед.
— Странно е, че тази жена просто се строполи и издъхна.
— И аз си го помислих — кимна Ричард.
— Човек, докоснат от силата на Изповедник, се интересува единствено от това да достави удоволствие на Изповедника, който го е докоснал. — Зед изви вежди. — Няма как да й доставят удоволствие, ако умрат. Освен ако, разбира се, съответният Изповедник не им каже, че ще й доставят удоволствие, като умрат. Но Калан не е казвала такова нещо.
Дядото на Ричард явно мислеше в същата посока.
— Не ми звучи логично — съгласи се Ричард. — Хората, докоснати от силата на Изповедник, не се строполяват мъртви просто ей така. Има нещо друго, нещо става.
Зед потърка челюстта си с кокалест пръст.
— Може жената да е разбрала колко дълбоко е била отвратена Калан от това потресаващо убийство.
— Не знам, Зед. Не ми се вярва. Целта на Изповедниците е да получат признание за убийства, да разберат истината зад случилото се, зад ужасните деяния. Престъпниците не са отвратени от самопризнанията си. Напротив, обикновено ги споделят с радост, изключително доволни от това, че могат да изпълнят волята на Изповедника, като й отговорят на въпросите. Искат да живеят така, че да й доставят удоволствие.
Кара скръсти ръце.
— Хм, не мърдам от мястото си, докато Майката Изповедник не стане на крака.
Ричард нежно отпусна ръка на рамото на Кара.
— Благодаря ти, Кара.
Ричард вече мислеше за други неща, събираше парчетата мозайка. Когато жената с ножа се опита да убие Калан, колкото и страховито да изглеждаше това в очите на хората, в крайна сметка шансът й за успех бе нулев. Нямаше толкова бърз нож или нападение, които да изпреварят освобождаването на сила от Изповедник. Дори Кара да бе застанала на пътя на ножа, пак не би могла да предпази Калан по-успешно. Никой нападател не би имал шанс срещу Изповедник.
Но тя не можеше да използва силата си, преди да се е възстановила. Ричард бе повече от доволен, че докато това стане, Кара ще се грижи за Калан.
Обърна се към Бенджамин.
— Генерале, би ли разположил хора от двете страни на коридора?
Бенджамин вдигна ръка.
— Вече е сторено, Господарю Рал.
Ричард забеляза гвардейците в далечината. Бяха достатъчно, за да участват в битка.
— Защо не останеш с Кара. Прави й компания. Калан има нужда да си почине няколко часа.
— Разбира се, Господарю Рал. — Бенджамин се прокашля. — Докато бяхте вътре с Майката Изповедник, намерихме двете деца на жената. Бяха с прерязани гърла, както тя каза.
Ричард кимна. Не бе поставял под съмнение думите на жената. Човек, докоснат от Изповедник, не можеше да лъже. При все това при тези новини сърцето му се сви.
— Моля те, генерале, направи още нещо за мен. Изпрати някой да намери Ничи. Не съм я виждал от сватбата ви вчера. Кажи й, че имам нужда от нея.
Бенджамин леко тупна с десния юмрук гърдите си.
— Ще изпратя някого веднага, Господарю Рал.
Ричард се обърна към Пророка.
— Натан, бих искал да ме заведеш при онази жена, за която ми разказа. Дето виждала разни неща и имала да ми казва нещо.
— Лорета — кимна Натан.
Зед и Ричард едновременно последваха Натан. Неколцина от гвардейците останаха с тях, но ги следваха от разстояние. Рика, в червената си униформа, вървеше пред тях.
Натан избра малко по-заобиколен маршрут през частните коридори, а не мина от там, където минаваха всички гости на Двореца, за да се озове в крилото, където живееха персоналът и различните видове работници. Ричард бе доволен, че не използваха по-популярен маршрут. Хората несъмнено биха го спирали, за да говорят с него. Не му се говореше за търговия и дребни текущи неща. Нито за пророчества. Мислите му бяха заети с по-важни въпроси.