Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 159
Перейти на страницу:

Първо в списъка му бе онова, което каза мъртвата жена за видението си. Бе нарекла заплахата „тъмни сили“. Твърдеше, че тези тъмни сили дебнат Калан.

Момчето на пазара по-рано същата сутрин спомена, че в Двореца цари мрак.

Ричард се запита дали не прави твърде лековато връзка между неща от различен порядък, единственото общо между които е принадлежността им към нюансите на черното. Дали въображението му не вземаше връх.

Докато крачеше до Зед след Натан, хвърли поглед на книгата, която Пророкът държеше, и си припомни редовете от нея, които съответстваха на чутото по-рано през деня за мрака в Двореца. Може би все пак не преиграваше.

Коридорът, по който крачеха, беше облицован с махагонова ламперия, която с времето бе придобила тъмен, богат оттенък. На двете стени бяха окачени пейзажи. Подовете бяха застлани с пътеки в тъмносиньо и златисто.

Не след дълго се озоваха в сервизните коридори, които осигуряваха достъп на персонала до покоите на Господаря Рал. Те бяха по-семпли, с варосани стени. Тук-там по някоя галерия обикаляше външната страна на Двореца отляво. Отвън сградата бе изградена от плътно прилепнали един към друг гранитни блокове. На равни интервали вдълбани дълбоко в стената прозорчета пропускаха слънчева светлина. Заедно с нея през отворите нахлуваха и талази студен въздух.

През същите тези прозорци Ричард видя как по небето пълзят тежки, тъмни облаци и краищата им закачат високите кули в далечината. Зеленикаво-сивкавите облаци му подсказваха, че предчувствието за надвиснала буря е оправдано.

Снежинки танцуваха, размятани от поривите на вятъра. Ричард беше убеден, че не след дълго равнината Азрит ще бъде застигната от пролетна буря.

Гостите в Двореца щяха да поостанат.

— Насам — показа му с жест Натан двойна врата вдясно. Водеше към частните крила и сервизните коридори, използвани от персонала и живеещите в Двореца.

Хората по коридорите, работници от всякакъв вид, отстъпваха при приближаването на процесията. Ричард и двамата магьосници бяха съпътствани от тревожни погледи. Несъмнено новината за проблемите вече бе достигнала до всеки ъгъл на огромния Дворец и се бе върнала обратно. Всички вече знаеха.

По израженията на мрачните лица Ричард виждаше, че от празничното настроение не е останала нито следа. Някой се бе опитал да убие Майката Изповедник, жената на Господаря Рал. Всички обичаха Калан.

Е, помисли си той, явно не всички.

Но повечето хора бяха искрени в чувствата си. Случилото се ги изпълваше с ужас.

Сега, след възстановяването на мира, хората вече бяха започнали да си позволяват да очакват бъдещето с радост. Усещаше се нарастващо чувство на оптимизъм. Сякаш всичко бе възможно и предстояха хубави мигове.

Новите притеснения, свързани с пророчествата, заплашваха да унищожат всичко това. Животът на две деца вече беше отнет.

Ричард си спомни думите на Зед, че няма нищо по-опасно от мирното време. Надяваше се дядо му да греши.

Дванадесета глава

РИЧАРД И ЗЕД ПОСЛЕДВАХА НАТАН в тесен коридор, осветен от прозорче в дъното. Изведе ги към крилото със стаите на персонала. С варосаните си стени и дъсчен под, излъскан от хилядолетно използване, тази галерия изглеждаше още по-невзрачна и от сервизните коридори. Повечето врати обаче бяха украсени с рисувани цветя или пейзажи, които придаваха на всяко място усещането за домашен уют.

— Тук е — докосна Натан една врата с нарисувано стилизирано слънце. Когато Ричард кимна, Натан почука.

Не получиха отговор. Натан почука по-силно. Когато и втория път не последва реакция, Пророкът стовари върху вратата тежкия си юмрук.

— Лорета, Натан е. Моля те, отвори. — Заблъска здраво. — Предадох на Господаря Рал думите ти, че си получила съобщение за него. Доведох го. Иска да те види.

Вратата се открехна само колкото през процепа да надзърне едно око. Щом видя тримата мъже, жената отвори тутакси.

— Господарю Рал! Ти дойде! — усмихна се тя и облиза празнината, останала на мястото, където някога бе имало преден зъб.

Нисичката й набита фигура бе скрита под пластове дрехи. Доколкото Ричард успя да види, беше навлякла поне три жилетки над тъмносиня рокля. Най-отдолу се провиждаше мърлява, някога бяла жилетка, чиито копчета аха да се пръснат на нивото на хълбоците. Над нея следваше избеляла червена дреха и карирана бархетна блуза с твърде дълги ръкави.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)