Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Сбъркали сте адреса. Тук няма Били.
Тя понечи да затвори вратата.
– Той каза, че е отседнал при Джими – изрече Страйк пред стесняващия се отвор.
– И Джими нямаме тук.
– Прощавайте, мислех, че мъж на име Джеймс...
– Никой не го нарича Джими. Сбъркали сте къщата.
И тя хлопна вратата.
Страйк и сребристата котка си размениха погледи. Нейният беше надменен, преди да се настани на килимчето пред вратата и да се залови да си чисти козината с вид, че напълно е изхвърлила Страйк от мислите си.
Страйк се върна на тротоара, където запали цигара и се огледа в двете посоки на улицата. По грубата му преценка на Чарлмонт Роуд имаше към двеста къщи. Колко дълго би му отнело да потропа на всяка врата? Повече, отколкото това, с което разполагаше тази вечер, бе тъжният отговор и повече време, отколкото щеше да има в близко бъдеще. Продължи напред изнервен и с нарастваща болка, надзърташе през прозорци, оглеждаше минувачи за някого с подобна външност на човека от предишния ден. На два пъти попита хора, влизащи или излизащи в къщите си, дали не познаваха Джими и Били, чийто адрес твърдеше, че е изгубил. И двата пъти отговорът бе отрицателен.
Страйк продължи напред, като се опитваше да не куца.
Накрая видя група къщи, изкупени и превърнати в апартаменти. Входните им врати бяха една до друга, а предните дворчета бяха бетонирани.
Страйк забави ход. Скъсан наполовина лист А4 беше забоден на една от най-олющените от боята си врати. Слабо, но познато бодване на интерес, който не би окачествил чак като „предчувствие“, отведе Страйк до вратата.
Надрасканото съобщение гласеше:
Събранието за 19:30 се премести от пъба в Общинския център „Уел“ на Викъридж Лейн – в края на улицата завий наляво.
Джими Найт
Страйк повдигна с пръст листа и видя номер на къщата, завършващ на 5. Пусна го да падне отново и отиде да надникне през прозореца на долния етаж.
Вехт чаршаф, който да спира светлината, бе провесен отвътре, но в единия ъгъл се бе свлякъл. Ръстът на Страйк му позволяваше да надзърне през непокритото скъкло и той видя част от празна стая с разпънат диван, покрит с лекьосан юрган, купчина дрехи в ъгъла и телевизор върху картонен кашон. Килимът бе затрупан с празни бирени кутийки и преливащи от угарки пепелници. Това тук изглеждаше обещаващо. Той се върна при излющената входна врата, вдигна масивния си юмрук и потропа.
Никой не отвори, нито пък се чу раздвижване отвътре.
Страйк отново прочете бележката на вратата и тръгна. Когато зави наляво по Викъридж Лейн, видя общинския център точно пред себе си с големи лъскави букви, изписващи името му – „Уел“.
Възрастен мъж с маоистки каскет и рядка прошарена брада стоеше пред стъклените врати с листовки в ръка. Когато Страйк се приближи, мъжът, на чиято тениска беше избледнелият от пране лик на Че Гевара, го погледна въпросително. Макар да не бе придружен с вратовръзка, италианският костюм на Страйк му придаваше донякъде официален вид. Като стана ясно, че тъкмо общинският център е целта му, човекът с листовките се отмести към вратата да му прегради пътя.
– Знам, че съм закъснял – заговори Страйк с престорена досада, – но чак сега разбрах, че събранието било преместено тук. Самоувереността и размерите му явно обезсърчиха човека с маоистки каскет, но мигновена капитулация пред някакъв костюмар щеше да е недостойно за него поведение.
– Кого представлявате?
Страйк вече бе хвърлил бърз поглед на думите с главни букви върху листовките, които онзи притискаше към гърдите си: НЕСЪГЛАСИЕ – НЕПОДЧИНЕНИЕ – ОТПОР и съвсем не намясто ЛЕХИ. Имаше и несръчна карикатура с петима затлъстели бизнесмени, издухващи дим от пури, който образуваше олимпийските кръгове.
– Баща си – отвърна Страйк. – Опасява се, че ще бетонират лехата пред къщата му.
– Аха – рече брадатият и се отмести. Страйк измъкна листовка от ръката му и влезе в общинския център.
Не се виждаше никой освен сивокоса жена от ямайски произход, която надничаше навътре през открехната врата. От помещението зад нея Страйк чу женски глас. Думите бяха трудно различими, но мелодиката предполагаше тирада. Като усети, че някой е застанал зад гърба й, жената се обърна. Видът на мъж в костюм явно й направи обратното впечатление в сравнение с брадатия на входа.
– От Олимпийския комитет ли сте? – попита го шепнешком.
– Не, просто проявявам интерес – отговори Страйк.
Тя отвори вратата да го пусне вътре.