Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Тъп ли? — не я разбра Гордеев. — Успехът или мъжът с приятната външност?

— Начинът. В смисъл че е примитивен, нетворчески, а най-важното изисква много хора да се откъснат от текущата си работа, и то за неопределено, но със сигурност продължително време. Имам предвид, че можем да направим засада в приюта за инвалиди и в болницата и да чакаме тъпо кога ще се появи там този мъж.

— А вторият начин?

— Да се опитаме да го открием чрез познатите на Анисковец. Тук има един нюанс, Виктор Алексеевич. С онези, чиито тайни не е пазила, Анисковец не е била особено откровена. Тримата й най-близки хора — бившият съпруг Пьотър Василевич Анисковец, приятелят й от детинство колекционерът Иван Елизарович Бишов и задушевната й приятелка Марта Хенриховна Шулц — никой от тях не е прибягвал до услугите на гостоприемния й апартамент. Но ако намерим хора, които са ходили там на любовни срещи, много вероятно е да се окаже, че именно те знаят кой друг е посещавал дома на Анисковец със същата цел. Аз съм почти уверена, че тя не е била така сдържана с тях.

— И откъде е тая увереност? — вдигна вежди Самуна.

— Това не е точно увереност — поклати глава Настя. — Това е надежда, че от психологическа гледна точка Анисковец е била нормална жена. Нуждата да споделиш тайна е нещо съвсем естествено, независимо чия е тайната — твоя или чужда. И обикновено тази нужда се задоволява в две форми: или се пише дневник, или тя се споделя с някого. Откровено казано, когато се изясни, че нищо не е откраднато у Анисковец, аз веднага си помислих за съществуването на някакъв дневник. Но и тримата й най-близки хора единодушно ме увериха, че тя никога не е имала навик да си води дневник. Допускам, че Бишов и Шулц не биха могли да го знаят със сигурност, но съпругът, с когото тя е живяла толкова години, не може да не е сигурен в това. Значи тя е споделяла с някого. В противен случай ще бъда принудена да призная, че Екатерина Венедиктовна Анисковец е била резидент на чуждо разузнаване и навремето е минала през съответната психологическа подготовка в специален учебен център.

— А защо не? — оживи се Гордеев. — Бабичка-шпионка, звучи добре. Интересна идейка. Но да оставим шегата настрана, мисля, че си права. Съдейки от разказите на познатите й, Анисковец е била нормална, жизнерадостна и дружелюбна жена, значи и психиката й трябва да е била нормална. А казаха ли ти кои видни дейци на застоя са водили при нея любовниците си?

— Нали ви споменах, че не разполагам с никакви имена. Но това са хора от нейния кръг, познати, с които се е срещала по светски сбирки, юбилеи и банкети. Най-напред трябва да направим, доколкото е възможно, по-пълен списък на тези хора, а после да отберем от тях онези, които са изневерявали на съпругите си, прикривайки се зад широкия гръб на Екатерина Венедиктовна. Сред тези лекомислени любовници трябва да открием поне един човек, който да знае нещо за мъжа с приятната външност, срещал се с Галина Терехина. А може да извадим късмет и той да се окаже в нашия списък.