Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Вкъщи ли сте, Ира? — чу гласа му от антрето.

Тя се сви на топка и притихна. Ако се обади, ще трябва да излезе от стаята си и да разговаря с него, а сълзите й всеки миг ще рукнат. Наистина Георгий Сергеевич е много добър чичко, чудесен човек, но ще вземе да я разпитва какво се е случило, кой я е обидил, защо плаче, а тя ще вземе да се разреве още по-силно. Не е хубаво да проявяваш слабост пред чужди хора, стига и това, че не се сдържа и се разплака пред чичо Владик и оная жена от милицията. А сега съжалява и не може да си го прости.

Не биваше да плаче и по още една причина. И бездруго кожата на лицето й не изглежда добре, да не кажем — съвсем зле, а от солените сълзи, знае го от опит, пъпките й се възпаляват още повече. И така започват да я сърбят, че постоянно се чеше, което само по себе си е доста противно, а лицето й става толкова гадно, че направо да не я погледне човек.

От кухнята се чу шум на течаща вода, меко хлопна вратата на хладилника — Георгий Сергеевич се готвеше да вечеря. Ира запали аплика над дивана и погледна часовника. Трябваше вече да отива на работа в „Глория“. Стисна зъби, за да не се разплаче отново, и стана.

— Значи сте си вкъщи? — изненада се квартирантът, когато чу стъпките й в коридора. — А аз си мислех, че ви няма. Защото ви повиках, но не чух отговор.

— Бях задрямала — бързо отговори Ира, извръщайки лице. — Уморена бях, имах тежък ден.

— Елате да хапнем — предложи той. — Вечерята е готова.

— Не, трябва да вървя. Не се безпокойте, преди малко ядох.

Ира облече едно тънко яке и излезе за вечерната си работа. Долу пред входа към нея се затича някакво момче с купчина листа в ръцете.

— Извинете, може ли за момент? Ние провеждаме социологическа анкета за изборите. За кого ще гласувате?

— Разкарай се — подметна тя, без да се спира.

Но момчето не я остави. Напротив, тръгна заедно с нея, размахвайки снопчето листа.

— Но защо, какво ви коства да отговорите? Възложено ми е да анкетирам сто души на възраст от осемнайсет до двайсет и пет години, а вие сте съвсем подходяща. За кого ще гласувате на изборите?

— Махни се, ти казвам.

— Кажете все пак, за кого? — жално настоя момчето. — За Елцин или за Зюганов?

— Че те само двама ли са? — насмешливо попита Ира.

Тя не се интересуваше от политика, но беше убедена, че ако дойдат комунистите на власт, ще й бъдат затворени всички пътища за допълнителен доход. Затова от време на време се заслушваше в новините за хода на предизборната борба и знаеше, че кандидатите не са двама, а единайсет.

— Другите не влизат в сметките — небрежно отговори младият социолог. — Техният рейтинг е нисък.

— Какво им било ниското? — недоразбра Ира.

— Рейтингът. Не са популярни сред народа. Главните съперници са Елцин и Зюганов. Вие за кого сте?

— За никого.

Тя крачеше бързо, без да поглежда към упорития анкетьор.

— Значи ще гласувате против всички?