Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Ясно. А какъв е проблемът?
— Ами че те няма да пожелаят да говорят с мен по този въпрос. Представете си, Виктор Алексеевич, отивам при някой бивш министър и започвам да го разпитвам за собственичката на апартамента, където той е ходил, извинете за грубия израз, да чука жени. Този бивш големец набързо ще ми обясни, че имам болно въображение, и най-позорно ще ме изпъди. Вие самият колко пъти през живота си сте попадали на хора, които за разкриването на дадено убийство са готови да разгласят собствените си тайни в своя вреда?
— Ами рядко — съгласи се Гордеев. — Тоест толкова рядко, че сега дори не мога да си спомня дали изобщо е имало такъв случай. И какво предлагаш?
— Засега нищо. Знам само какъв е проблемът, но нямам представа как да го разрешим. Единствената ми надежда е, че при изготвянето на списъка с познатите на Анисковец, нашият човек сам ще ни се изпречи пред очите. Предполага се, че той е лекар.
— Ами ако не се изпречи?
— Ще видя какво ще правя. Но дотогава има още време, Виктор Алексеевич. Засега трябва да установим външността му.
— В такъв случай побързай. Днес подписах молбата на Миша Доценко за отпуска.
— Но каква отпуска? — ужасено изохка Настя. — От коя дата?
— От десети юли. Така че мисли му, ако не се справите за това време.
Когато се върна в кабинета си, Настя започна да се обажда на познатите на Анисковец и да си уговаря среща с всекиго от тях.
Дали малко преди смъртта си Екатерина Венедиктовна не е споменала, че се е виждала със свой стар познат, който не се е обаждал от години?
Дали не помнят да има сред познатите й мъж с приятна външност и тъмна, леко прошарена коса?
Има ли сред познатите на Анисковец хора, свързани с медицината?
И още много други въпроси трябваше да зададе. А нямаше никаква гаранция, че отговорите ще хвърлят някаква светлина върху убийството на старата дама.
Глава 4
Когато Стасов помоли Ира да се срещне с Анастасия Каменска и да отговори на някои нейни въпроси, тя категорично отказа да иде на „Петровка“.
— Оо, чичо Владик, не мога да се разкарвам. Свободна съм само от пет до десет вечерта, но през това време трябва малко да си почина и да пообиколя из магазините. Наташка ме помоли да й купя някакъв специален учебник, трябва, да го потърся. Нямам време за излишни разговори.
— Това не са излишни разговори, Ирина — строго каза Стасов. — В края на краищата моите приятели на „Петровка“ не си скъпят времето да проучват кавказките ти квартиранта, така че имай малко благодарност.
— Но защо да ходя? — намусено попита тя. — За какво ще приказваме? Всичко с моите родители вече е ясно, защо трябва да се ровят из тия неща отново. Толкова години минаха…
— Ира!
— Е, добре де, добре — предаде се девойката. — А не може ли вашата Каменска да дойде у дома?
И на Стасов му домъчня за нея. Той знаеше кога, къде и по колко работи Ира и си даваше сметка, че тя не подвива крак по двайсет часа на денонощие, нещо, непосилно дори за як мъжага.
— Нека се разберем за утре в пет часа, а? — предложи Ира. — По това време у нас няма да има никой, ще приказваме на спокойствие. Но елате и вие, чичо Владик, без вас няма да разговарям. Страх ме е от ченгета.
Вечерта преди срещата Ира критично огледа дома си. Е, добре, изглежда прилично. Разбира се, не е за пред чуждестранни посланици, но за обикновена делова среща става. Все пак се старае да не занемарява къщата си, да не се срами пред квартирантите. Иляс още не се е върнал от пътуването, а Георгий Сергеевич се прибира от работа около осем, понякога и по-късно, налага му се да пътува през целия град, веднъж каза, че само пътят му в едната посока е час и половина. А и утре май ще ходи да оглежда някаква квартира, нали го чу как се уговаря по телефона с бившата си жена — уж била намерила начин за размяна. Е, а тя ще трябва само да си дойде малко преди пет, за да измие набързо пода, да избърше прахта и да провери дали няма мръсни чинии в мивката. Тогава вече могат да идват чичо Владик с неговата милиционерка, щом като е чак толкова наложително.
На другия ден Ира си тръгна от битака веднага щом видя някои от търговците да си разчистват сергиите, макар че обикновено оставаше да „доработва“ до последния момент. Дотича вкъщи, излъска антрето, кухнята и стаята си, след което се изми и преоблече. Всъщност тая жена от „Петровка“ не я интересуваше, но от чичо Владик й беше неудобно, не искаше да се излага пред него.
Точно в пет часа на вратата се позвъни. Тя отвори и видя, че Стасов е със същата жена, при която ходиха оня път, когато бяха на „Петровка“.