Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Световъртежът постепенно отминаваше, след известно време Надежда отвори очи, но в стаята беше само Саша. После пристигна линейката и я откараха…
— Кажете ми, Надежда Андреевна, Галактионов посети ли ви в болницата?
— Не.
— Това не ви ли учуди?
— Общо взето, не. Саша не обичаше болниците, дразнеше се, когато гледаше болни хора. Пък и да идва в гинекологията е някак си… Ами не знам. Разбирате ли ме?
— Естествено, естествено. Значи за последен път сте видели Александър Владимирович, когато ви взеха с линейката?
— Да… — Очите й се напълниха със сълзи, но тя бързо се овладя. — Извинявайте.
— Хайде сега да се опитаме да си спомним всичко възможно за онзи гостенин.
— Но аз изобщо не си го спомням. Видях го само за половин секунда.
— Е, това е напълно достатъчно — усмихна се Миша. — Да започнем с палтото.
— Ама моля ви се, откъде ще го помня! Не обърнах внимание.
— Да, но ми казахте, че когато сте се прибрали, веднага сте забелязали, че Саша не е сам. Какво си помислихте в онзи момент?
— Че си е дошъл и е довел някой приятел. Какво друго?
— Надежда Андреевна, не се стараете достатъчно — шеговито поклати глава Доценко. — Аз, когато се прибирам и виждам на закачалката в антрето дамско палто, си казвам: Мама има гостенка, защото това палто не е маминото. Но не е дошла сестра ми, защото нейното палто е сиво, а това е светлосиньо. Светлосиньо палто има приятелката й от съседния блок, но то е малко по-друго, с кожена яка. А това палто ми е съвсем непознато. Разбира се, мислите ми, преразказани устно, изглеждат продължителни, но всъщност процесът на разпознаването е мигновен. Хайде да се опитаме да установим как е преминал у вас този процес тогава? Разбирате ли какво искам да постигна?
— Ами горе-долу… — колебливо отговори Шитова. — Влязох, видях якето на Саша, а до него — едно палто, й си помислих, че не е Гоша, защото Гоша ходи с късо кожухче.
— А защо първо си помислихте за Гоша?
— Защото когато Саша идваше вкъщи през деня, винаги водеше Гоша. Гоша е юрист и Саша ми е казвал, че двамата трябва да поседят на спокойствие и да прегледат договорите.
— Гоша — това е Саркисов, началникът на юридическия отдел на банката, така ли?
— Да.
— Много добре. Какво си помислихте после?
— Май за… Просто не знам. Много добре си спомням, че си мислех за рождения си ден.
— И какво си помислихте за рождения си ден?
— Господи, какво значение има това? Помислих си, че Саша сигурно е забравил за обещанието си да дойде на рождения ми ден.
— И защо си помислихте точно това?
— Защото когато вземаше участие в празниците вкъщи, той винаги предварително уреждаше Стасик да докара продуктите и напитките.
— Значи като гледахте чуждото палто, веднага разбрахте, че гостенинът не е Стасик?
— Ами разбира се, палтото на Стасик е черно, а онова беше сиво.
— Видяхте ли, Надежда Андреевна, а ме уверявахте, че не си спомняте цвета на палтото.
— Ау! — изненада се тя. — Колко хитро го направихте! Дори не забелязах как си го спомних. Вярно, вярно, определено беше сиво.
— Да продължим — удовлетворено кимна Миша. — Този човек негър ли беше?
— Защо пък негър? — Тя буквално се задави от изумление. — Как можа да ви хрумне?
— Защо, не беше ли? — хитро се усмихна Миша.
— Не, разбира се. Беше обикновен човек, европейски тип.
— А сега аз ще ви попитам: Как можа да ви хрумне? Как определихте, че е бил европейски тип?
— Не ви разбирам. — Тя сви рамене. — Европейски беше и толкоз.
— А защо не кавказки?
— Не беше мургав, нито брюнет… Ами право да ви кажа, не знам как да ви го обясня.
— Виждате ли, Надежда Андреевна, прекрасно си спомняте, че не е бил мургав или брюнет. Знаете ли кое ви затруднява? Предварително сте си внушили, че не помните нищо, абсолютно нищо, и така сама сте блокирали механизма на припомнянето. Ако един човек смята, че не може да свири на цигулка, на него и през ум не му минава да вземе лъка и да се опита да изсвири нещо, нали? Не мога, казва, и точка. Така е и с вас сега. Смятате, че не си спомняте, затова е безсмислено да се мъчите. А се оказа, че все пак помните някои неща.