Смърт заради смъртта

— Защо толкова рано? — попита той и кой знае защо, гласът му звучеше недоволно.

— Не съм добре, помолих да ме пуснат по-рано. А кой ти е дошъл на гости?

— Не го познаваш — отвърна й неопределено. — Имаме сериозен разговор, не влизай при нас и не ни пречи.

Такова нещо се случваше за пръв път и Шитова се почувства засегната, но не го показа, още повече че внезапният кръвоизлив я тревожеше много повече.

— Да ви направя кафе? — предложи тя.

— Няма нужда. Той скоро ще си тръгне.

Саша се върна в хола и отново плътно затвори вратата зад себе си. Надежда така и не видя неговия гостенин.

Тя отиде в спалнята, съблече официалния си костюм, облече пеньоара и полегна на кревата. След някое време реши да пийне чай, стана и тогава силно й се зави свят. Чувстваше се все по-зле и отново седна на леглото, после, като събра последните си сили, извика:

— Саша…

Струваше й се, че умира. В спалнята се втурна Галактионов. Явно е изглеждала много зле, защото той здравата се уплаши.

— Какво има, Надюша? Какво да ти дам? Валидол? Валокордин?

Тя нищо не можеше да отговори, само стенеше. Никога не беше й се случвало нещо подобно и не знаеше какво представлява сърдечният пристъп. Саша също нямаше здравословни проблеми, ето защо вкъщи не държаха лекарства за сърце.

— Надюша! — уплашено викаше той. — Хайде, кажи ми как да ти помогна, аз не знам…

Галактионов изскочи от спалнята и се върна с гостенина си. Надежда лежеше със затворени очи, чувстваше се много зле и когато усети нечия ръка на китката си, не отвори очи.

— Защо си е тръгнала от работа? — чу Шитова непознат мъжки глас. — Какво я е заболяло?

— Не знам — отвърна Саша. — Каза, че се е почувствала зле, но какво конкретно… не ми каза.

— Възможно ли е да е бременна?

— Май че не. Имаше някакви проблеми, отиде на лекар и той й каза, че не е бременна.

— Надя, чувате ли ме? — обърна се към нея непознатият. — Във връзка с какво ходихте на лекар? Подозирали сте, че сте бременна… или?

Тя с усилие отвори очи и веднага отново ги затвори. Дразнеше я дори слабата светлина на угасващия зимен ден. Почти не видя мъжа, пък и не й беше до това.

— Трябва да извикаме „Бърза помощ“ — каза той. — Струва ми се, че имате извънматочна бременност. Трябва спешно да влезете в болница. Александър, извикайте „Бърза помощ“, бързо, бързо, не стойте като мумия.

— Ама вие лекар ли сте? — чу тя като в просъница учудения глас на Саша.

— Не съм лекар, но там, където работя, наскоро имаше такъв случай. На една служителка й стана зле, и тогава си мислехме, че е сърцето, извикахме „Бърза помощ“, а се оказа, че било извънматочна бременност. После лекарите й казали, че още петнайсетина минути — и нямало да я докарат жива до операционната маса. Когато се спука тръба, се получава кръвоизлив в коремната кухина. Ама какво стоите, бързо на телефона!