Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Облечена в бляскава ризница от врата до прасците, стиснала шлема си под мишница, дългата й черна коса се развяваше на вятъра, тя се обърна към тях.

— В Гвардията не приемаме робството. Следователно всички вие ще бъдете освободени.

Това изявление бе посрещнато с изумено мълчание. Дори мъже и жени от племето на Кайл я гледаха с предпазливо недоверие. Той се засрами.

— Тези от вас, които искат да получат оръжия и да се присъединят към Гвардията по своя воля, да отидат до знамето за преглед и въвеждане. Останалите ще бъдат свободни да си ходят.

Веднага се построи дълга опашка от мъже и жени, които искаха да станат гвардейци. Тези, които бяха твърде стари или недъгави, за да го направят, се присъединяваха към своите другари, които предпочитаха да бъдат освободени. Когато се спусна здрач, всички, които доброволно искаха да се присъединят към Гвардията и отговаряха на изискванията, бяха строени и поведени нанякъде.

Разбира се, останалите не бяха освободени, а отново бяха оковани във вериги и отведени в друга посока, почти без възражения. Робите изглеждаха примирени със съдбата си и може би смятаха, че цялото това упражнение е било за да се отделят силните и младите, които после да бъдат продадени другаде. И може би, от една определена гледна точка, бяха прави.

Армията, която вече наброяваше седем хиляди души, се насочи на изток, заобикаляйки река Тин. Две седмици по-късно стануваха на крайбрежието, южно от Курзан, с гледка към пролива Анари, в чиито спокойни води се полюшваха кораби, пуснали котва. Когато погледнеше на север, Кайл можеше да различи сивите и жълто-кафяви кули на пристанищната крепост.

— Кораби! — обяви Изгърбения и го шляпна по гърба. — Кораби — повтори той, наслаждавайки се на думата.

— Кораби — съгласи се Кайл. Той никога не бе виждал кораб, но бе чувал за тях. Не изгаряше от нетърпение да се качи на такъв. Изглеждаше му неестествено.

— Сега какво?

— Стоим на стан. Обучаваме се. Чакаме.

— Какво става?

Изгърбения нагласи кожения шлем на главата си и се почеса по наболата сива брада.

— Преговори, Кайл. Блестящата води преговори в града за наемането на кораби.

Старият сапьор стисна нещо между ноктите си и направи гримаса.

— Я ми кажи, момче. Какво мислиш за плуването?

— Мисля, че е неестествено хора да влизат във водата.

— Хмм. Това е една добра възможност да се научиш.