Мрачни дни [bg]

— Меден корнфлейкс.

— Ето ти на, добро начало.

— Значи вече вярваш, че съм истинска?

— Не, естествено. Може да лъжеш за корнфлейкса.

— Намерих черепа ти, онзи, който гоблините са ти откраднали. Флетчър го използва за котва и отвори портала, а аз влязох и те намерих, за да те отведа обратно в нашето измерение.

— Черепа ми?

— В думите ми има смисъл, нали? Възможно е да съм истинска?

— Ами… Много е възможно даже.

— Мислил ли си за този вариант? Мислил ли си, че истинският ти череп може да бъде използван за котва?

— Не съм мислил, но може би пропускът ми се дължи на факта, че бях прекадено зает да издържам на изтезанията и на досадата от липсата на адекватни събеседници за нормален разговор.

— Значи, ако това е нещо, за което ти не си мислил, как е възможно аз да съм мислила за него, ако съм само плод на въображението ти?

— Е — бавно отвърна Скълдъгъри, — би могла да си плод на подсъзнанието ми.

— Не съм никакво подсъзнание! Аз съм Валкирия. Истинска съм. Дойдох да те спася.

— Ако ми донесеш обратно крайниците, ще ти повярвам.

— Хубаво — Валкирия заоглежда стаята.

Зае се да търси, а скелетът заговори:

— В интерес на истината, отдава изгубих надежда някой да дойде и да ме спаси, така че цялата постановка, която току-що ми изложи, ми се струва донякъде преиграна. Не се обиждай. Отначало смятах, че някои от оцелелите може да дойдат да ми помогнат, но после приех факта, че щом досега не са дошли, значи вече са мъртви.

— Оцелели ли? — повтори Валкирия. Вдигна от пода един крак, съвсем непокътнат, издуха праха от него и го подаде на скелета.

— Когато пристигнах, имаше оцелели — отвърна той и прикачи ябълката на бедрената кост към таза с уверено движение, макар че очевидно операцията му причиняваше болка. — Засега това е последният свят, завладян от Безликите, и те са се разправили с него бавно и методично. Запознах се с неколцина от местните хора, преди да бъдат убити, а аз — заловен. Отне ми известно време, докато почна да се оправям с езика им, но доколкото разбрах, този свят някога е бил изпълнен с магия. Безликите пристигнали преди триста тукашни години.

— Но Безликите били прогонени от нашата реалност преди хиляди години — Валкирия слезе по каменните стъпала да донесе костта, която беше видяла на идване. Костта се оказа другото бедро на Скълдъгъри, тя го вдигна и загреба от прахта шепа малки костици, вероятно пръстите на краката му.

— А, да, но Безликите не били прогонени тук — обясни Скълдъгъри, когато момичето се качи обратно при него. — Древните ги изхвърлили от нашия свят и ги заточили в някакво пусто, мъртво измерение. Безликите обаче се освободили, срутили стените между реалностите и нахлули във вселена, която гъмжала от живот. С течение на времето я оплячкосали, избили всичко живо, разрушили слънцата й, опустошили галактиките й. А, когато приключили, продължили нататък към следващата реалност.