Тайната на забранената книга [bg]

— Не точно. Просто не ми харесва да ме натъртват.

— Натъртванията оздравяват. Има по-лоши неща в нощта от мен. — Отворих уста да направя саркастичен коментар, но той ме накара да млъкна с махване на ръката. — Спестете ми фученето си, госпожице Лейн! Виждам през него. Не, не сте луда. Вие обаче сте ходеща невъзможност. Нямам понятие как сте оцелели. Подозирам, че сте живели в толкова провинциално и безинтересно градче, че никога не сте срещали един от тях. Уединен град, толкова напълно лишен от изисканост, че никога не е бил посещаван и никога няма да бъде.

Нямах представа, кои са неговите „те“, които са или не са посещавали града ми, но не можех да споря за останалото. Бях напълно сигурна, че Ашфорд е регистриран в щата Джорджия под „П“ за провинциален и сериозно се съмнявах, че годишният ни фестивал на пърженото пиле или коледната разходка, представяща едни и същи половин дузина величествени костюми отпреди Гражданската война, отличаваха моя град от останалите, пръснати из целия дълбок Юг.

— Да, и? — казах отбранително. Обичах родния си град. — В смисъл?

— Вие, госпожице Лейн, сте Шийте зрящ.

— Моля? Какво означава Ши зрящ?

— Шийте зрящ. Вие виждате Фае.

Избухнах в смях.

— Това изобщо не е смешно — каза той грубо. — Става дума за живот и смърт.

Разсмях се още по-силно.

— Какво? Може би някоя досадна малка фея ще ме хване?

Очите му се стесниха.

— Какво точно мислите, че бяха тези сенки, госпожице Лейн?

— Сенки — отвърнах, смехът ми изтъняваше. Започвах да се ядосвам на себе си. Нямаше да ме правят на глупачка. Нямаше начин тези тъмни сенки да са нещо по-веществено. Феите не съществуваха, хората не ги виждаха и нямаше книги за магия, написани преди милион години.

— Сенките щяха да ви измучат и пресушат и да оставят само кожата ви да се вее по тротоара на нощния бриз — каза той студено. — Без тяло, което родителите ви да изискат. Никога нямаше да разберат какво е станало с вас. Поредният турист, изчезнал зад граница.

— Да, добре — прекъснах го аз. — И колко още глупости ще се опитате да ми пробутате? Че Ши-саду наистина е книга за тъмна магия? Че наистина е написана преди милион години от някакъв Мрачен крал? За колко глупава ме мислите? Исках само да знам какво значи думата, за да мога да помогна на полицията да открие кой е убил сестра ми…

— Как умря тя, госпожице Лейн? — Баронс зададе въпроса гладко като коприна, но той се заби в мен като чук.

Стиснах зъби и се обърнах. След миг казах:

— Не искам да говоря за това. Не е ваша работа.

— Беше ли необичайно? Ужасяващо, госпожице Лейн? Кажете ми, тялото й изглеждаше ли, сякаш животни са минали през нея? Цяло ли беше?

Завъртях се обратно.

— Млъкнетемразяви! — изсъсках.

В очите му блесна нетърпение.

— Искате ли и вие да умрете така?