Ноктите на Помирителя [bg]

— Всяка ваша поръчка, сеньор, ще бъде изпълнена.

— Пропиляваш си живота на ешафода — усмихна се Водалус. — Не след дълго ще ти намерим по-подходяща работа. Но ако смяташ да ми служиш вярно, трябва да разбереш това-онова за позициите на белите и черните фигури и като цяло — самата цел на играта. Ти трябва да знаеш къде е твоят интерес, а той е на страната на черните. Може би досега си слушал за нас, че сме разбойници и предатели, но това няма нищо общо с целите, за които се борим.

— Да матирате Самодържеца, сеньор? — предположих аз.

— Това ще е добре, ако се случи, но е само крачка по пътя към голямата цел. Ти идваш от Цитаделата. Знам, видял си много неща по време на странстванията си — стената, останала от отдавнашни времена, така че трябва да имаш някакви знания за миналото. Никога ли не ти е хрумвало, че човечеството е било по-богато и по-щастливо само преди около хилядолетие?

— Всички знаят, че сме далеч от славните дни на нашето минало — отговорих му аз.

— Това, което е било преди, трябва да се върне отново. Хората да пътуват между звездите, да прескачат от галактика на галактика, да бъдат господари на слънчевите дъщери.

Благородната Теа, която явно бе слушала досега Водалус, макар й да не бе давала признаци, че го прави, се обърна към мен и с нежен, гукащ глас попита:

— Знаеш ли как е било дадено името на нашия свят, инквизиторе? Прокълнатите хора стигнали до червения Вертанди. Помислили си, че името му звучи твърде злокобно и ще попречи на другите да ги последват и го преименували на Настояще. Било игра на думи на техния език, защото означавало едновременно и Сега, и Дар. Един от нашите възпитатели ни го разказа на мен и на сестра ми, макар че не мога да разбера как може в един език да има такова противоречие. — Водалус я слушаше с нетърпение, но, изглежда, имаше добри маниери, защото не я прекъсна. — След това и другите, които привлекли хора към най-близките възможни за обитаване планети, приели играта. Те нарекли своя свят Скълд, което означава Свят на бъдещето, а нашия свят станал Ърт — Свят на миналото.

— Боя се, че грешиш — каза й Водалус. — От сигурен източник знам, че нашата планета е получила името си от сливането на думите „краен“ и „древност“. И все пак грешката ти е толкова прекрасна, че предпочитам аз да греша, а ти да си права.

Теа се усмихна на думите му и Водалус се обърна към мен.

— Макар и да не обяснява много добре защо нашата планета Ърт е получила своето име, приказката на моята скъпа благородна Теа показва много точно същността на въпроса. А тя е, че по това време човечеството е произвеждало и управлявало свои кораби, които са пътували от планета на планета. Всички те са били конструирани в градовете на човека. Това са били велики дни за нашата раса. Нашите пра-пра-пра-отци са се устремили да покорят Вселената.

Водалус замълча за момент, сякаш очакваше някакъв коментар от моя страна.

— Сеньор, нашите знания и интелект значително са намалели през последното хилядолетие.