Ноктите на Помирителя [bg]

Сега вече достигнах до тази част от историята, когато трябва да напиша нещо, което съзнателно отбягвах да споменавам досега. Вие, които четете моето писание, не може да не сте забелязали, че не се притеснявам да описвам събития, които са се случили преди много години, да преразказвам всичко с точните думи, които са били отправени по мой адрес, и тези, с които аз съм отговорил. Вероятно си мислите, че използвам този прийом, за да тече историята ми гладко и последователно. Трябва да ви кажа, че истината е съвсем друга. Аз съм един от хората, прокълнати да помнят всичко. Все пак ние, хората, можем, както съм чувал да казват, да запомним абсолютно всичко. Например не мога да си спомня в какъв ред бяха подредени книгите от огромната библиотека на учителя Ултан. Но за това пък помня неща, които никой не би предположил — местоположението на всеки предмет, който е бил на масата през детството ми, и благодарение на това, както вече може би сте забелязали, в съзнанието ми ненадейно изникват разни случки от преди много, много време.

Моята изключителна памет ме направи един от любимите ученици на учителя Палемон и може би това е причината да се появи и това повествование. Ако той не беше ме избрал измежду другите, сега нямаше да бъда изпратен в Тракс, носейки неговия меч.

Някой казват, че тази способност е свързана с посредствен разум, но аз не мога да съдя за това. Това крие опасност, с която съм се сблъсквал неведнъж. Когато концентрирам съзнанието си върху миналото, както правя това сега, опитвайки се да си спомня моя сън, виждам всичко толкова ясно, че сякаш се пренасям в онези минали дни и ги виждам съвсем реално, включително и себе си. Стига да затворя очи и се озовавам в килията на Текла, така, както направих това една зимна вечер. Пръстите ми усещат топлината й, парфюмът й пълни ноздрите ми, подобно аромата на затоплени от слънцето лилии малко преди да бъдат прежурени. Вдигам роклята й и обхващам гъвкавото й като върба тяло, усещам как твърдите й зърна докосват лицето ми…