Ноктите на Помирителя [bg]

— Но така няма ли да се лишиш от славата, че си ме заловил? — попитах аз. — Не мисля, че ще го направиш. Почакай другите да кажат на Водалус, че си ме заловил, а след това си ме разпрал, докато ръцете ми са били завързани.

Сега дойде време и на съдбата да се намеси. Брадатият мъж, който държеше Терминус Ест се опита да го извади, но очевидно не беше привикнал да борави с толкова дълъг меч. За да се извади подобно оръжие, необходимо е да се хване здраво дръжката с едната ръка, а с другата — основата на ножницата, след това двата лакътя едновременно да се разтворят на достатъчно разстояние пред гърдите. Брадатият мъж вместо това започна да тегли меча, както се изскубва упорит бурен с дълбоки корени. При тази деликатна и сложна операция той бе изненадан от непремерената стъпка на животното и залитна към мъжа с изплашеното лице. Острието, идеално наточено да разцепи и косъм, поряза и двамата. Мъжът с уплашеното лице ужасено отстъпи назад, а Йонас му подложи крак и притискайки коляното му, го преметна през седлото на балучитъра.

Междувременно брадатият мъж пусна на земята Терминус Ест и се взря в раната на ръката си, която беше доста дълга, а нямаше съмнение — и доста дълбока. Познавах този меч така, както познавам и собствената си ръка, отне ми само секунда да се наведа, да хвана дръжката му и придържайки острието между петите си да разрежа ремъка, с който бяха завързани китките ми. Мъжът също не бездействаше и щеше да ме изпревари и да ме убие с камата си, ако Йонас не го беше ритнал между краката.

Той се преви на две и преди да може да се изправи, аз вече бях надвиснал над него с Терминус Ест.

Съкращаването на мускулите накара тялото му да се изопне, а това често се случва, когато осъденият не е поставен на колене. Мисля, че пръските кръв бяха първият знак, който получи водача на животното, че нещо не е наред. Той се обърна, за да види какво става и аз успях този път да действам много прецизно. Леко приведен на перилата на седлото изпълних хоризонтален удар, държейки острието само с едната си ръка.

Главата му тупна на земята и точно тогава балучитъра се промуши между две близки големи дървета така, както мишка се промушва в цепнатината на някоя стена. Пред нас се откри горска поляна, по-голяма от тези, които бях видял досега в тази гора. Тук тревата и папратите растяха буйно, а зайчетата, образувани от златиста слънчева светлина, играеха върху туфи мъх. Тук Водалус бе избрал мястото за своя престол. Заедно с благородната Теа той седеше под балдахин, изплетен от ресили лози, и съдеше или награждаваше своите последователи.

Йонас не видя нищо от това, защото все още бе проснат на пода на платформата и се опитваше да разреже с кама ремъците, стегнали китките му. Помогнах му и отново се изправих, опитвайки се да запазя равновесие върху тръскащия се гръб на балучитъра. В ръката си все още стисках Терминус Ест, опръскан с кръв до дръжката. Стотици лица се обърнаха към нас, когато излязохме на поляната, ведно с тях и това на седящия на трона си ликуващ и лицето на неговата красива съпруга. Прочетох по очите им удивлението от това, което виждаха. Голямото животно, яхнато от мъж без глава с гърди, опръскани с кръв, а на платформата самият аз, с развяващ се, опушеночерен плащ и окървавен меч в ръка.