Драконите на сломеното слънце [bg]

Той се поклони сковано, след което се обърна на пети и — сякаш вече бе влязъл в ролята си на маршируващ гвардеец пред гробницата — излезе навън. Карамон остана заслушан, докато стъпките на рицаря отшумяваха надолу по дългото стълбище, водещо надолу от кацналата на едно от най-високите валенови дървета в Утеха Странноприемница.

Старият войн се облегна по-удобно в сепарето си. Слънчевите лъчи нахлуваха през зелените и червените стъкла на прозорците и го затопляха приятно. Сега, когато стомахът му бе пълен, можеше да се каже, че е доволен. Навън хората разчистваха след бурята, събираха изпотрошените клони на валеновите дървета, проветряваха влажните си домове, разпръскваха слама по калните улици. Когато наближеше следобед, щяха да облекат най-хубавите си дрехи, да закичат косите си с цветя и да започнат да празнуват най-дългия ден в годината с танци и угощения. От мястото си Карамон все още виждаше как Джерард гази сковано през калта, без да обръща внимание на нищо и никой край себе си, упътен към Гробницата на Последните герои. Наблюдава отдалечаващия се рицар, додето най-сетне го изгуби в тълпата.

— Наистина е странен — обади се Лора, докато почистваше след Джерард и прибираше монетата му. — Чудя се как изобщо можеш да се храниш с него, татко. Лицето му е толкова грозно, че дори млякото се пресича когато е наблизо.

— Той не е виновен за лицето си, дъще — отговори сурово Карамон. — Останаха ли още яйца?

— Ще ти донеса. Нямаш и най-малка представа какво удоволствие е човек отново да те види да се храниш. — За момент Лора спря и целуна баща си по челото. — Колкото до младежа, не лицето му го прави грозен. Навремето можех да се влюбя и в далеч по-грозни от него. Но е прекалено арогантен и горделив, а това отблъсква хората повече от всичко друго. Мисли се за кой знае какво, може би че е по-добър от всички нас, знам ли? Известно ли ти е, че произхожда от едно от най-богатите семейства в Палантас? Разправят, че баща му на практика поддържа Ордена. И сигурно плаща предостатъчно, за да държат сина му тук, в Утеха, далеч от разни опасни места, като Санкшън, например. Нищо чудно, че останалите рицари не го обичат много.