Детето на нощта [bg]

Двадесет магове освобождаваха в опустошителни стихии разо­чарованията, трупащи се седмица след седмица. Зрелището си го биваше, магически огън отскачаше от стените, ледени игли цепе­ха дърво на трески и образуваха огромни висулки в далечните ъг­ли на залата, а после огънят ги превръщаше в гъсти изпарения. Когато не извършваше заклинания, Илкар бе готов да вдигне щит пред онези, които не умееха да насочват магията съвсем точно.

През цялата вечер чувстваше близостта на Фиона и по време на гуляя по-късно все я прегръщаше, а тя отпускаше глава на рамото му. Макар и леко замъглено си спомняше усмивката и примамливо разкопчаната ѝ риза.

Разпаленият от почерпката секс беше лудешки приказен, но Илкар признаваше пред себе си, че тези часове се сливаха смътно в паметта му. Прекрасно беше отново да усети до себе си жен­ско тяло, дори да не е на елфида.

Щом им олекна малко от махмурлука, Фиона побърза да раз­сее смущението му. Елфите твърде рядко си позволяваха лю­бовни връзки с хора - много по-дългият живот им носеше неиз­бежна покруса. Случваше се елфът, загубил любимата, да се самоубие.

- Мисля, че и двамата не очакваме това да продължи прека­лено - каза му тя. - Но сега се нуждаем един от друг. Просто се наслаждавай и не умувай излишно за утрешния ден.

Илкар не знаеше дали самата Фиона си вярва, а страстта им в последвалите нощи беше неутолима. Но тя беше права. Тази връзка го подтикна да погледне всичко по новому. Той се бе ос­тавил да затъне дотолкова във възстановяването на Джулаца, че целият свят наоколо бе избледнял за него. Фиона му напомни как да разведри душата си и Илкар откриваше, че я обиква поне заради това.. . ако думата „любов“ подхождаше за тях двамата.

В тези дни вече отправяше поглед отвъд простото изграждане на зданията към по-далечните цели - възраждането на духа на Школата. Толкова работа имаше тепърва, за да привлече отново магове в Джулаца, да помогне за истинското възстановяване. Се­га разбираше, че му предстои дълго пътешествие, за да разпръсне сам вестта, че неговата Школа по магия се е върнала към живота.

Но в момента Школата още тънеше във вцепенение и негово­то място беше тук. Наведе се, целуна унесената Фиона и скочи от леглото, за да навлече набързо зеления брич и грубата работ- на риза. Обу здрави високи ботуши, среса косата си с пръсти и подтикнат от глада се запъти през двора към трапезарията.

Личеше, че денят ще е хубав. Слънцето бе изгряло преди час и той погледна към покрива на библиотеката, където вече ки­пеше работа. Както винаги поспря до ямата, скрила Сърцето, и се замисли за най-тежката си задача.

Някой ден то отново щеше да се покаже на дневна светлина и тогава биха могли да погребат с почит телата на загиналите в Кулата, сред тях и Барас. Илкар се помоли на боговете да му дарят силата да се справи.