Петият гроб отвъд светлината [bg]

— Здравей — казах колкото можех по-мило. Тя не спря и за секунда. Тя продължи да дере и да се взира в мен, опитвайки се да избяга, и сърцето ми се сви.

Чак тогава осъзнах, че повечето й нокти бяха нащърбени и изпочупени. Нямаше да се счупят в леглото ми. Скъпите покойници идваха напълно оборудвани. Или съсипани. Ако ноктите й бяха нащърбени и изпочупени, то се беше случило докато все още е била жива. То въпреки това тя продължаваше да дере, отчеквайки дървото с ноктите си, опитвайки се обезумяло да се измъкне от където и да беше затворена.

Измъкнах се от леглото и легнах на пода до нея.

— Миличка — казах, посягайки, надявайки се да успокоя страха й.

Тя спря, но само за момент. Взря се в мен сякаш не можеше много ясно да разбере каква съм или какво правех там. После продължи с дрането.

Ейнджъл, моят починал тринадесетгодишен детектив и партньор в престъпленията, веднъж каза, че докосването ми, като на жътваря на души, бе лековито. Пресегнах се под леглото и сложих ръка на рамото й. Тя впери поглед право напред, гледайки дъските под леглото ми, но изглежда се успокои малко. После започна бавно да дере отново, само че с по-малко обезумяла паника. Дереше разсеяно по дъската пред лицето й.

Имаше лице като на фея с извита уста и огромни очи. Нямаше да се изненадам, ако имаше крила. Ако феите съществуваха, бях съвсем сигурна, че щяха да изглеждат като нея.

Понеже не знаех какво да направя за нея, останах до нея през остатъка от нощта, с ръка на рамото й. Така заспах, на пода. По някое време в ранните утринни часове, Артемида се бе присъединила към мен. Чувствах се така, сякаш с Рейес имахме общо попечителство, редувайки се с нея. Не възразявах да спи при Рейес само защото събуждането с четиридесеткилограмово куче върху гърба не беше толкова забавно, колкото би си помислил някой. Харесвах въздуха. Харесаше ми да дишам, без дробовете ми да изгарят. Така че, когато се събудих до леденото тяло на Артемида буквално прилепено по цялата ми дължина, не беше чудно, че треперех. Обикновено бях защитена със завивки, когато тя спеше при мен. Подът не задържаше добре топлината.