Окото на времето [bg]

Бисиса все още не можеше да повярва, че това е той. От своя страна, Ръди непрестанно упорстваше да научи повече за бъдещето си.

— Нали вече го водихме този разговор — отвръщаше уморено тя. — Защо трябва да ти обяснявам всичко отначало? Не разбираш ли, че и за мен е трудно да свикна с мисълта, че си тук — пред мен?

— Защо?

— Защото виждам двама души, Ръди. Единият си ти — от плът и кръв. А вторият е сянката на Ръдиард Киплинг, погледната от бъдещето.

— Божичко! — намеси се Джош. — Не бях помислял за това.

— А освен това — тя махна с ръка — сега всичко се е променило. Никой не знае какво бъдеще те очаква. И нас също.

— Така е — съгласи се Ръди. — Но ако моето бъдеще се е превърнало в химера, защо да не ми разкажеш какво е било?

Бисиса поклати глава.

— Ръди, не ти ли стига, че те познавам, макар да идвам от сто и петдесет години в бъдещето?

— Вярно, много хора биха дали мило и драго да им кажат същото и сигурно трябва да съм ти благодарен, задето ми го разкриваш.

— Знаеш ли, Ръди — намеси се Джош. — Не ти дава мира суетата, това е. Бисиса, откакто го познавам, той живее с дълбоката увереност, че е предопределен за велики дела. Сега просто иска да разбере какви са били тези дела. Няма да се учудя, ако си въобразява, че цялата тази грандиозна промяна е станала заради него.

Ръди обаче не му се разсърди.

По някое време през първия ден се натъкнаха на още едно странно явление. Стигнаха разлом, който прорязваше земята и наподобяваше стъпало, защото от другата страна теренът бе с около половин метър по-висок. Вертикалната стена на „стъпката“ бе идеално гладка и полирана, а разломът се простираше в права линия от хоризонт до хоризонт. Не беше никак трудно да се покатерят върху него, но войниците се колебаеха суеверно.

Джош застана до Бисиса и попита:

— Какво според теб е това? Изглежда, сякаш някой е залепил два различни свята един за друг.

— Мисля, че е точно това, Джош — промърмори тя и се наведе към стената на „стъпката“. — Намираме се в тектонично активен регион — Индия настъпва към Азия. Ако вземеш две късчета земя, отделени едно от друго с няколкостотин хиляди години във времето, ще се натъкнеш на точно такава разлика в нивата…