![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма да има спасителни отряди — настояваше Коля. — Нито вертолети и доктори. Прекарахме в космоса три месеца плюс десет неочаквани дни. Ще сме безпомощни като новородени. Може би дори няма да ни стигнат силите да излезем от капсулата.
— В такъв случай — изръмжа Муса — ще трябва да се постараем да кацнем някъде, където има хора. И да се оставим на тяхната милост.
— Така е — съгласи се Сейбъл. — Всъщност какви други шансове имаме? Да останем на орбита. Това ли искаш, Коля? Да си седиш тук и да събираш снимки на Земята?
— Може да е по-добър край от онзи, който ни очаква долу — възрази Коля. Тук поне бяха в познато обкръжение. Той нямаше никаква представа какво може да ги очаква на Земята.
Муса се пресегна и окуражаващо го стисна за коляното.
— Вярно е, че не са ни готвили за подобна възможност. Но ние сме руснаци. И ако сме последните живи руснаци на Земята, трябва да живеем — или да умрем — с чест.
Този път Сейбъл поне прояви достатъчно такт да си затвори устата. Коля кимна неохотно.
— Добре, решено е. Кацаме.
— Слава Богу! — въздъхна Сейбъл. — Сега въпросът е — къде?
За техен късмет „Союз“ бе проектиран да каца на сушата, за разлика от американските кораби, които обикновено се приводняваха. В противен случай, без помощ от Земята, щяха да са обречени на смърт в океана.
— Ще решим, когато навлезем в атмосферата — каза Муса.
— Защото увиснем ли на парашутите, няма да разполагаме с никакъв контрол над съдбата си. Дори не знаем каква е прогнозата за времето и накъде ще духат ветровете. Предполагам обаче, че ще е някъде в Централна Азия — както беше и според предварителния план.
Той млъкна, сякаш очакваше възражения от страна на Сейбъл, но американката само сви рамене.
— Идеята не е чак толкова лоша. В Азия поне видяхме признаци на човешко присъствие. След като ще търсим хора, мястото не е по-непригодно от всяко друго.
Муса плесна с ръце.
— Чудесно тогава. Няма какво повече да чакаме. Да се захващаме за работа…
Откъм жилищния отсек долетя тих сигнал.
— По дяволите! — подскочи Сейбъл. — Това е моето радио.
— Тя скочи и се шмугна през отвора на люка.
Простичкият датчик, който бе поставила Сейбъл, всъщност бе засякъл два сигнала. Единият наподобяваше ритмично пулсиране, силно, но с характер на автоматичен сигнал, което идваше от един район в Близкия изток. Вторият обаче бе човешки глас — дрезгав и едва доловим.
— … Отик. Говори старши подофицер Кейси Отик от миротворческия отряд на ООН в крепостта Джамруд, Пакистан. Моля, отговорете. Аз съм старши подофицер Кейси Отик…
Сейбъл се захили доволно.
— Американец! Знаех си! — И започна да настройва радиото за предаване, преди „Союз“ да се е отдалечил твърде много.
12
Лед
Бисиса трябваше да поеме на разузнавателен обход със своя малък отряд. Тръбата я разбуди още в ранни зори и тя се надигна сънено: тялото й все още не беше привикнало към промяната на тази времева зона.
След кратка закуска отрядът, който се бе снабдил само с най-необходимата екипировка, се строи на двора. Бяха двайсетина войници, повечето сепои, под командването на новоназначения капрал Батсън, които трябваше да придружават Бисиса, а също и Джош и Ръди — те бяха настояли да се присъединят към отряда. Всички бяха пешаци: капитан Гроув, изглежда, нямаше никакво намерение да излага на риск ограничения брой мулета, с които разполагаше в крепостта. Всъщност в началото Гроув не прояви особено желание да позволява на журналистите да тръгнат с отряда. Но от известно време нямаше никакви признаци от размирните пущуни, не се виждаха и селата им на изток. Накрая Гроув склони да пусне Ръди и Джош, но подчерта, че в отряда ще се спазва строга дисциплина.
И така, те тръгнаха. Не след дълго Джамруд изчезва зад хоризонта и отрядът се озова сред безжизнената пустош. Беше десетият ден от катастрофата на вертолета.
Местността бе трудно проходима. Налагаше се да катерят голи хълмове, които не бяха нищо повече от планински пустинни участъци. По обед жегата стана непоносима, въпреки че беше март — ако действително беше март, разбира се. Войниците казаха на Бисиса, че въпреки жегите нощите в пустинята са ужасно студени. Можеше да разчита единствено на своя летателен комбинезон, който бе пригоден за всякакви условия. За разлика от нея, войниците бяха зле екипирани, с техните шевиотни куртки, тропически шлемове и тежки шинели, на всичко отгоре натоварени с пушки, амуниции, храна и вода. Но мъжете не се оплакваха. Изглежда, бяха свикнали и с екипировката си, и с несгодите на природата.