Окото на времето [bg]

Подобно тесногръдие изправяше Бисиса на нокти. Но тя си даваше сметка, че Ръди не е нищо повече от представител на своята класа, макар и по-образован от останалите. Донякъде се успокояваше от мисълта, че в своето бъдеще Ръдиард Киплинг ще претърпи известно развитие и промяна на консервативните възгледи. Всъщност представите му за развитието на нещата не съвпадаха с онова, което бе станало в действителност. Опасенията от конфронтация с имперска Русия не се бяха потвърдили. Нещо повече — Англия и Русия се бяха съюзили срещу един нов враг — немския кайзер. Британия щеше да напусне Индия завинаги, като я остави с малочислена образована класа и огромно по брой невежествено население. Въпреки това по нейно време Индия беше втората по големина демокрация на света — след Европейския съюз.

Дори сега, само няколко дни след промените, настъпили в света, сепоите проявяваха склонност да се държат по различен начин. Вече не се отнасяха толкова почтително към белите и сякаш се досещаха за онова, което щеше да се случи в бъдещето — че бабу, като Ганди и Бисиса, в края на краищата ще победят.

Скоро започнаха да се катерят по склоновете на един по-стръмен хълм и северният вятър се усили. Върховете, които постепенно изникваха пред тях, бяха покрити със сняг, а между тях се извиваха сивкавобели глетчери. След още няколко километра започнаха да чуват пукота на ледените реки. Малко след това групата спря.

— Сепоите — уведоми я Ръди — отказват да продължат. Разправят, че никога не са виждали нещо подобно.

Бисиса извади от раницата си очилата за нощно виждане и ги нагласи на бинокулярен режим. След това огледа подножието на планината. Снежната покривка се простираше докъдето й стигаше погледът.

— Струва ми се — промърмори тя, — че този отрязък е от Ледниковата епоха.

— Ледниковата епоха — повтори Ръди и потрепери. — Да… май съм чувал този израз. Споменавал го е професор Агасиз… недоказана теория, впрочем.

— Още един отрязък от друго време? — попита Джош.

— Погледни. — Бисиса посочи подножието на планината. Там глетчерите свършваха внезапно, сякаш бяха отрязани. Но продължаваха да се спускат от планината, следвайки своя бавен и неумолим ход. Ледът в подножието на планината вече се топеше и около него се образуваха езера и начала на реки.

— Изглежда, това е поредната граница между различни светове. Като онази, на която се натъкнахме насред степта. Нищо чудно тази да датира от милиони години в миналото.

— Време е да се връщаме — намеси се Батсън; зъбите му тракаха от студ. — Видяхме всичко, заради което дойдохме.