Окото на времето [bg]

— Знаеш ли, странно ми е, като те слушам да ми разказваш за проблеми с родителите, изгубени амбиции, неразбирателство. Все си мислех, че хората от бъдещето ще са достатъчно помъдрели, за да надживеят тези неща. Ще „еволюират“ — както казваше професор Дарвин!

— О, Джош, съмнявам се, че сме успели да „еволюираме“ дори малко. Е, може да сме поумнели, що се отнася до някои неща. Религията например. Ето, вземи Абдикадир и Кейси. Единият е фанатично вярващ мюсюлманин, другият — циничен християнин. Би казал, че са на двата полюса. А и двамата са ойкуменци.

— Тази думата от гръцката екоменикалос ли произлиза?

— Да. През последните десетина години живеехме на ръба на глобална война между християнството и исляма. Ако погледнеш нещата отстрани, ще ти се стори абсурдно — тези две религии са се развивали успоредно, имат общи корени: и двете се основават на идеята за мир. Но всички опити на високопоставени религиозни служители да помирят религиите досега се оказваха напразни. Ойкуменците са ново движение, опитващо се да постигне онова, в което се провалиха чиновниците. Не се набиват в очи, дори по-скоро наподобяват някоя нелегална организация, но съществуват и продължават да упорстват.

Докато тя говореше, Джош се замисли колко различни са световете, от които идваха двамата.

— Да не би във вашето време Господ Бог да е пратен в изгнание — както предсказват някои от моето време?

Тя се поколеба.

— Не е в изгнание, Джош. Но ние разбираме себе си по-добре, отколкото се разбирате вие. Вече знаем защо се нуждаем от богове. Има някои мои съвременници, които сравняват религията с психопатология. Но има и други, които твърдят, че опитите да се постави под съмнение значението на религията подкопават основите на цялото общество. Въпреки че не допринасят с нищо за това да разберем по-добре какво е Бог, те ни помагат да проумеем какво е да си човек. Ойкуменците се надяват, че обединяването на религиите няма да доведе до тяхното унищожаване, а до обогатяването им — сравняват го с разглеждането на скъпоценен камък от различни ъгли. Може би те са единствената надежда за едно по-добро и мирно бъдеще.

— Звучи ми като утопия. Но дали ще стане?

— Бавно, като миротворческите операции. Ако наистина строим утопия, засега го правим на тъмно. Но поне се опитваме.

— Какво красиво видение — въздъхна той. — Бъдещето сигурно е много странно. Пълно с чудеса. Нямаш представа колко се радвам, че те срещнах и научих всичко това!

Тя се пресегна и докосна устните му с пръсти.

— Лека нощ, Джош. — После се обърна на другата страна и се зави с одеялото.

Той остана да лежи, с разтуптяно сърце.

На следващия ден теренът пред тях започна постепенно да се издига, макар че си оставаше все така пустинен и лишен от растителност. Въздухът се разреди и стана студен въпреки яркосияещото слънце. Вече никой не се съмняваше, че заплахата от внезапни нападения на пущуните е отпаднала и Батсън отмени бавната процедура по разузнаване на районите, из които се придвижваха.